- Лиам? - Луи проговори тихо и го погледна тъжно.

В гърлото си имаше заседнала буца. Едва преглътна, подавайки му мобилното устройство.

В гърдите си чувстваше болка, ужасна. Какво му причини Хари, по дяволите?

- Какво има? - свъси вежди Пейн и погледна телефона. - Оу... извинявай.

- Но ти не си виновен.

- Хей, не тъжи. Всичко е наред.

- Знам, но... предполагам... че той написа Не Знам, само за да не ме обиди.

- Не е така. Според мен той те харесва. Не виждаш ли? Той те ревнува.

- И какво? Аз не съм гей. Не ме интересува за него, нали? - попита с нотка надежда Луи.

- Интересува те. Може да не си гей, но имаш чувства към него.

Томлинсън не каза нищо, просто зарови лицето си във врата му.

- Прав ли съм, Лу? - синеокия кимна и стисна очи. - Успокой се. Нищо не се е случило.

- Знам, Лиам. Но единственото, което не знам са чувствата ми към Хари.

- Просто легни и се опитай да заспиш - синеокия кимна и легна на възглавницата. - Като стана дума. Преди... Хари ли сънува?

- Аз... - Луи прехапа устна и го погледна. - Как разбра?

- Ти... ти прошепна името му и положи глава на гърдите ми. Да не би да помисли, че съм Хари?

- Съжалявам. Явно, да - Луи се обърна на другата страна и затвори очи.

- Според мен и Хари е сладко - момчето замръзна, бавно се обърна, а устата му падна.

- Той... знае?

- Извинявай.

- Казал си му? - повиши тон Луи и Лиам трепна.

- Наистина съжалявам...

- Няма проблем - синеокия се завъртя и затвори отново очи. - И моля те, не ми пипай телефона.

- Добре, няма. Отивам да си направя закуска.

- Ок.

Тъмноокия излезе от стаята и Луи въздъхна.

Звукът от вибрациите се разнесоха из стаята. Томлинсън простена, взе телефона и присви очи.

Harry: Виж, Луи. Съжалявам, че така ти отговорих, но наистина бързах. Съжалявам.

Луи не отговори на съобщението, просто остави телефона на шкафчето до него.

Това бе оправдание и синеокото момче го знаеше.

Harry: Луи? Знам, че прочете съобщението. Няма ли да кажеш нещо?

Louis: Като какво, Хари?

Harry: Ами не знам... просто кажи нещо.

Louis: Вече казах.

Harry: Добре ли си?

Harry: Луи, съжалявам.

Louis: Добре съм, не се притеснявай. Искам да се наспя.

Harry: Сигурен ли си, че си добре?

Louis: Ъ... да.

Harry: Добре. Приятни сънища.

Louis: Защо каза това?

Harry: Кое?

Louis: Защо ми пожела сладки сънища?

Harry: Защото... сме приятели и ме е грижа за теб.

Louis: Ок.

***

Хейо... Как сте? Утре сме на училище, а? Гадно...

И... Хари и Луи скоро може и да не си оправят взаимоотношенията. Не ме мразете за това.

Благодаря ви, довиждане! Целувки... и за по - късно, леки сънища! 😘

Е, когато си легнете. Защото аз, например, си лягам ужасно късно. Но на вас не ви пука... а аз не спирам да дрънкам глупости... XD

Така че, че ще е по - добре сега да кажа, чао! ❤