Хари бавно премигна и погледна към вибриращия си телефон. Простена и го взе. Непознат номер?

Вдигна, допря устройството до ухото си и затвори очите си.

- Хари... имам ужасно добра новина... - изписка някой и той веднага разпозна кой е. Нямаше начина да е друг. Това бе Луи.

- Какво? - дрезгав и сънен глас излезе от устните на къдравелкото.

- Дори сутрин имаш прекрасен глас... чакай. Да не те събудих, извинявай...

- Няма проблем, Лу. Наистина - една малка усмивка се появи на лицето на Хари.

- Значи ме позна? - щастливо попита синеокия.

- Как няма да те позная?

- Извинявай. Просто исках да те чуя, имаш секси глас, Хаз.

- Сериозно ли мислиш така?

- Дап. Мога... мога ако искаш да ти затворя. Не исках да те будя, мислех, че си буден.

- Не, не ми затваряй, моля те.

- Добре - Луи се усмихна и излезе от къщата си, като заключи вратата и се запъти към тази на Зейн.

- Е... защо ми се обади?

- Ами. Искам да е изненада, така че ще ти кажа след два дни, защото искам да съм сигурен.

- След два дни? - тъжно попита Хари.

- Съжалявам, но трябва. Е, ти как си? - бързо смени темата, Луи.

- Вече съм супер, благодарение на теб.

- И аз. Искам винаги да чувам гласа ти. Да заспивам до теб нощем и да те будя с целувка - тъжен глас излезе от устните му. А сега сърцето на Хари ускори ритъма си.

- Но... т - ти... ти нали си хетеро? - объркан, зеленоокият стана от леглото си и се запъти към банята си.

- Да, но за теб бих станал и хомо.

- Да не би да флиртуваш с мен?

- Може би - Луи прехапа устна и стигна къщата на приятеля си. - Ъ... Хаз? Извинявай, ще може ли да ти затворя. Отивам у Зейн.

- А - а... няма проблем. Чао и приятно. Аз ще вляза да се къпя.

- Защо не можех да съм сега при теб... имам нужда от един хубав и топъл душ. И някой, който да ме изкъпе.

- Колко сладко, но не. Съжалявам. Наистина. Чао, Лу.

- Чао... - тъжен глас излезе от устните на синеокия.

- Хей, не тъжи. Моля те.

- Добре. Няма. Приятен душ.

- А ти да си прекараш страхотно.

- Ако беше тук щеше да е още по - страхотно - Луи въздъхна тъжно и погледна към звънеца.

- Знам, но не мога да направя нищо.

- Да... ти никога не можеш - подсмихна се синеокия.

- Хей!

- Добре де, спирам. Айде сега, чао.

- Чао.

Луи затвори телефона и го прибра, като звънна на звънеца. Зейн отвори вратата и се усмихна.

- Влизай! - чернокосият му направи път и Томлинсън влезе вътре с лека усмивка.

***

Надявам се, че ви е харесала, моля ви коментирайте и гласувайте.

Според вас, Хари зарадва ли се на изненадата от Луи?

Според мен - да. Сладко е... по - скоро романтично. Както и да е, това не е роман, така че стирам с приказките. До нови срещи читатели! ❤