Louis: Хари... моля те пиши ми.

Louis: Какво съм направил? Защо се държиш така? Да не би да се е случило нещо?

Louis: Хари?

Harry: Не можеш ли просто да ме оставиш?

Louis: Не, не мога.

Harry: Виж Лу... успеха ми спада, искам почивка. Става ли?

Louis: Колко време почивка искаш?

Harry: Чакай само да го сметна...

Louis: Какво?

Harry: 50 години.

Louis: Ти се шегуваш, нали?

Harry: Не, напълно сериозен съм. Искам да престанеш да ми пишеш. Сякаш не съществувам. Ще можеш ли да го направиш?

Louis: Не. Хари... не мога.

Harry: И защо не можеш? Та ние дори не сме приятели. Ти не ме познаваш.

Louis: Познавам те.

Harry: Ъх... чао.

Louis: Не... моля те, Хаз. Не си тръгвай.

Harry: Името ми е Хари.

Louis: Ще те наричам Хаза, не ми пука.

Harry: Добре, но няма как вече да ме наричаш така.

Louis: Какво ти става?

Harry: Чакай... на мен ли?

Louis: Искаш да кажеш... че на мен ми има нещо, така ли?

Harry: О, да. Пишеш ми сякаш си влюбен в хлапак и после отиваш да се чукаш с някоя си 'кучка'.

Louis: Но аз не съм...

Harry: Какво не си? Не си влюбен или не чукаш кучки.

Louis: Първото.

Harry: Знам. Но ме караш да се чувствам ужасно.

Louis: Аз... съжалявам, не знаех.

***

Новата глава... надявам се, че е била интересна. Очаквам вашите мнения. Благодаря ви! 😘

И се извинявам, че е кратка. Другата е малко по - дългичка. ^^