Louis: Добро утро, Хаз.

Louis: Не е толкова рано, би трябвало да си буден.

Louis: Моля те, пиши ми, когато видиш съобщенията.

Хари беше оставил телефона си на бюрото, беше го изключил, защото искаше един ден почивка от него.

Зеленоокия лежеше на леглото си и гледаше тавана без никаква емоция. Не знаеше защо, но щеше да заплаче скоро. Но това така и не последва.

Някой връхлетя в стаята и това привлече окото му.

- Хаз. Сигурен ли си, че не си гладен? - попита го Джема и се приближи.

- Да, сигурен съм. Не искам да го повтарям по хиляда пъти - той говореше с дълбокия си глас и отново погледна тавана.

- Какво е станало? - Хари усети как леглото потъва до него.

- Просто ме остави. Става ли? - дори не я погледна, Стайлс...

- Както кажеш, но не искам да те виждам такъв - той усети целувка по челото и Джема можеше да се закълне, че видя как ъгълчето на устните на Хари трептят. - Аз ще изляза с приятелки. И да се оправиш.

- Добре. Приятно - този път я погледна и момичето се усмихна сладко.

- Благодаря.

Хари въздъхна и отново погледна тавана. Въздъхна и затвори очи. В тях нямаше никаква емоция, за жалост.

Какво му направи всъщност Луи? Нищо.

Ето един безмислен въпрос и един шибан отговор, който къдравелкото не можеше да изтрие от главата си.

Хари включи телефона и разбра, че има няколко непрочетени съобщения от Луи. Отвори ги и се намръщи.

Louis: Хаз... минава десет. Защо не ми пишеш?

Louis: Виж... ако съм направил нещо просто кажи.

Louis: Хари? Моля те.

Louis: Отказвам се. Чао.

Louis: Напиши ми само една "." Поне да знам, че си жив.

Louis: Не искам да умираш. Пиши ми, моля те.

Harry: Какво искаш? Спя, за Бога.

Louis: Хари? Ти си тук?

Louis: Чакай... спиш? Толкова късно? И с какво съм заслужил това 'отношение'?

Harry: Стига драматизираш, Луи. Може ли да ме оставиш да се наспя? Утре имам наистина важен изпит и бих искал да ме оставиш за един ден.

Louis: Аз... не мисля, че ще мога, Хаз.

Harry: Но трябва. Съжалявам.

Louis: Не, искам да си пишем още.

Louis: Моля те, само не ми казвай чао. Хари...

Louis: Добре. Сърдя ти се и чао.

Harry: Ти да не си на шест?

Louis: Не, заразлика от теб.

Harry: О, я си гледай работата. Чао.

Louis: Чао. И дано изпита ти се провали.

Harry: Няма да има и такъв. Чао и не ми пиши повече, ясно?

Louis: Да не би да ме излъга?

Harry: Сбогом.

Louis: Не искам. И няма. Ще ти пиша всеки ден, дори и да не ми отговаряш.

Harry: Fuck you, Louis!

***

Знам, че е скучна и се извинявам за това. Но все пак ще ме зарадвате много ако гласувате. 😘❤