**Леви**

Стоях горе в стаята на Ерен или по - скоро май е вече нашата стая! Ами да, можем вече така да я караме. Е все едно. Преди Микаса и Армин да влязат, Ерен ми даде знак с ръка, да замълча. Аз това и направих. Накрая преди да се кача безшумно по стълбите, Ерен ми каза да го чакам в стаята и да мълча, за да не се издада, че съм тук в къщата. Аз това и направих. Качих се горе и седнах на леглото. След малко легнах и се облегнах. Донякъде се радвам, че Микаса и Армин дойдоха. Това добре, добре, но сега и с конфитюр ли реши да го направи! Беше ми толкова неприятно, когато го мажеше по мен. А и накрая дори и във входа ми. Тогава ми идеше да го цапардосам с буркана. Не, наистина. Това беше прекалено и то много. А и ми беше неприятно. Ух...Сега сигурно Микаса и Армин ще стоят тук цял ден? Ама аз не искам. Не искам да стоя толкова далеч от него, па нищо, че съм в стаята му, ни, защо не идва! Сега ми е доста скучно. Какво да правя през това време? Е освен да дремя или да си говоря с въображаеми приятели, нищо друго не мога. Ух...След малко чух, как Ерен крещи. Развика се, че чак и от тука го чувах. Сигурно са го ядосали, че чак така да се развика.

-Тогава ме оставете намира. - Викаше Ерен...Имах чувството, че това е заради мен.

-Тогава не ми пречете. За какво изобщо дойдохте тук? За да ми четете конско ли? Оставете ме намира. - Конско ли? За какво толкова си говорят? И за какво толкова го ядосаха, че започна да говори такива неща?

Запуших си ушите. Не исках да го чувам. Страхувам се.

**Ерен**

Микаса и Армин излязоха от къщата. Ух. Толкова много съм й ядосан. Отново започнаха да ме критикуват. Това вече ми писва. А и Микаса също. Знам, че ми и сестра, но...но нейната загриженост ми писва. Постоянно иска да е около мен и да ме защитава. Да не съм тригодишно, че да е толкова внимателна към мен? Дразня се от това, дори и от тази мисъл. Затова станах и отидох до кухнята. Там седнах на стола и се замислих. Да! Леви! Напълно забравих за него. Сигурно още е горе и мълчи! Трябва да отида при него и да го видя. Сигурно е чул, как им виках? Ами естествено. Аз доста силно виках. Затова станах от стола и се качих нагоре по стълбите. Стигнах до стаята ми и тъкмо вдигнах ръка да почукам, но рязко се спрях. Дали Леви ще ми е ядосан, заради думите ми или заради отношенията ни! Просто не можах да си мръдна ръката. Затова си я свалих и отидох в съседната стая. Имах чувството, че Ерен не иска да говори с мен. Затова отидох, влязох в стаята и си легнах на леглото. Наистина имах това лошо усещане, че Леви ми е сърдит и че не иска да ми говори. Сигурен съм, че ни е чул. Просто съм много сигурен в това.