Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Chapter 7.

**Ерен**

Защо Микаса и Армин решиха да дойдат точно сега? Тъкмо щях да го вкарам и ние тъкмо щяхме да го направим. Въпреки, че аз го правя, но поне Леви - Сан си призна. Поканих Микаса и Армин да седнат. Те седнаха на дивана, на който бяхме аз и Леви. Това ми се струваше странно, но си искам моето зайче. Не мога да издържа без него, не мога да стоя далеч от него, не мога да понеса мисълта да съм далеч от него. Нищо не мога да правя щом съм далеч от него. Той ме допълва и аз си го искам. Не искам да съм на повече от един - два метра от него, аз искам да съм изцяло до него и знам, че ако им кажа, цялата ни връзка ще приключи. А и кой знае, какво ще реши да направи Микаса, но дори да ми е сестра, аз няма да й позволя да го нарани, тя няма да нарани моето зайченце.

-Ерен искам да си поговорим, замалко.

-Да какво има? - Че да се махнете от тук, а аз да си продължа с Леви!.

-Ами, чудя се, какво ли ще правиш сега, когато няма повече титани.

-Ами, и аз не знам. Сигурно ще тренирам.

Явно отговора ми не се хареса на Микаса!. Тя ме погледна злобно. Ами да, естествено. Тя не обича да се бия срещу титаните, защото си мисли, че те ще ме убият. Е вярно, че така стана. Нали онзи път, когато уж онзи титан с брадата ме изяде. Ами не можах да стоя и да чакам. Ама все едно. Но защо и Армин е тук? Сигурно заради Микаса! Сигурно тя го е накарал! Ами да. Те ще ми провалят всичките ми планове. Дойдоха в не подходящият момент в не подходящото време. Не е честно. Даже хич. Отделиха ме от моя Леви и то точно, когато щяхме да го правим. Гадни са. И то много.

-Ерен, аз просто съм загрижена за теб.

Ух отново тази история, че и загрижена за мен. Ух...как мразя да го казва.

-Тогава ме остави намира. Не се нуждая от теб. Не съм вече малко дете и не искам някой постоянно да ми се меси в работите. Не си ми нужна.

-Ерен. Просто искам да разбереш. Ние сме ти приятели.

-Тогава не ми пречете. За какво изобщо дойдохте тук? За да ми четете конско ли? Оставете ме намира.

-Ерен... Ух.

-А къде е Леви - Сан?

-Излезе по работа. Махай те се и ме оставете намира.

В този момент Армин стана и си сложи ръката върху рамото на Микаса. Тя стана с разочарование, че й се развиках. И двамата излязоха и си тръгнаха. Е най - сетне. Вече ни можах да ги търпя. Само Леви - Сан ми беше в главата и така трябва да е. Искам си само, само и единствено моят Леви.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro