Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Chapter 6.

**Ерен**

Събудих се. Вече се бе съмнало. Бях отворил едното си око. Тогава усетих малък натиск. Това се оказа Леви. Той ме прегръщаше.. Явно не иска да ставам! Но трябваше да го събудя. За жалост сме войници и трябва да се бием срещу титани, е обикновенно, но вчера ни казаха, че тези двамата са били последните. Сигурно отново ще минат пет години! Дотогава Леви ще получи много специално внимание от моя страна. Затова реших да не го будя. Прегърнах го, а той продължаваше да си спи. Вчера доста неочаквано каза, че ме обича и че заради мен плаче от щастие. Наистина ли толкова щастлив го правя? Ако е така, е тогава много се радвам. Леви ще си остане единственият човек за мен...След малко, той си отвори очите и ме погледна.

-Добро утро, зайче.

Леви ме погледна доста незаинтересовано и с една нацупена физиономия.

-Леви - Сан? Нещо лошо ли ти казах?

Тогава той ме прегърна. Отвърнах му.

-Обичам те!

-И аз също те обичам...зайче!

Тогава станах от леглото и се преоблякох. Леви ме изгледа някак тъжно. Тогава отидох при него и го целунах по челото. След това го вдигнах.

-Ерен? Стига де. Да не съм ти булка?

-Хехе. Ами в този случай да!

Заведох го във всекидневната. Там го поставих на дивана.

-Стой тук!

-Ерен няма смисъл. Каква ти беше логиката? Все едно къде съм. Или в леглото или на дивана, пак съм седнал.

-Нищо.

-Това няма логика...

След малко отидох при Леви. Държах в ръката си конфитюр от ягоди.

-Ерен, за какво ти е конфитюра?

-За теб.

Тогава се досети, какво искам да правя. Затова се изправи.

-Не искам. А и това вече е прекалено. Конфитюр!? Сериозно ли?

Усмихнах му се. Не приемам откази. Той се обърна с гръб към мен и си понечи да си тръгне. Аз го хванах за пижамата и го строполих на дивана.

-Ерен!?

Сложих конфитюра на масата. Тогава вдигнах горнището на пижамата и я напъхах в устата му, като му казах да го дължи. Тогава отворих конфитюра. Взех малко и го намазах по гърдите. Тогава започнах да го ближа.

-Кой да знае, че ще е толкова приятно!?

Леви се засрами. Доста много се изчерви. Продължих да го правя около някъде пет минути. След това му погледнах панталоните. Облизах се. Леви ме видя и затова пусна горнището.

-Не Ерен.

Тогава заграбих още малко от конфитюра. Извадих члена му и го намазах. Тогава го лапнах. Започнах да се движа. Леви - Сан се държеше за устата и стенеше от болка. Аз продължих.

-Хайде. Обърни се, за да го вкарам.

Тогава се по звъня на вратата.

-Ол не. Това е Микаса и изглежда Армин е с нея.

Тогава станах и набързо прибрах конфитюра и помогнах на Леви. Той се качи в стаята ни. Аз отидох и отворих вратата.
-Здрасти Ерен!

-О Микаса, Армин!

Защо сега? Тъкмо щях да го вкарам.

-Влизайте.

-Къде е Леви?

-В стаята. В момента спи. - И си почива. Добре, че те дойдоха. В момента го спасиха.

Ние седнах ме на дивана...Върху който бяхме аз и Леви - Сан.

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro