**Леви**

Отворих си очите. Усещах, как някой ме прегръща. Видях ръцете му. Това Ерен ли е? Да до сещам се. Спомням си. Спомням си, как ме целуваше...к - как ме докосваше, а аз как му отказвах и му виках и ругах. Тогава...защо точно тази негова, макар и глупава постъпка, ми хареса? Защо ми хареса да го прави с мен? Защо? Аз не съм такъв човек. Спомням си всичко това. Как го вкарваше и дори, когато му виках да не го мърда, той го правеше. Честно казано, Ерен не ми приличаше на човек, който би сторил такова нещо. Мислех си, че си е нормален човек, но не и такъв. Грешал съм. Тогава...защо толкова много ми хареса? Не предполагах, че такава постъпка ще ме накара да го заобичам. Не, не. Това не съм аз. Сигурно Ерен ми е сложил нещо в храната?. Сигурно ме е дрогирал и затова говоря тези глупости. Да. Сигурно дрогата още действа. Тогава усетих, как ръката му се мърда. Моля те само не се събуждай! Не се събуждай, не се събуждай, не се събуждай. Супер. Ерен се обърна по гръб. Другата му ръка беше под мен. Сега трябва само леко да се повдигна и да я махна. Както гледам още е късно. Дори слънцето не е изгряло. Така, така. Аз леко се изправих, а ръката му потръпна. Реших, че ще се събуди, но за мое щастие не се. Още малко се вдигнах и тогава усетих болка. Бързо се строполих на земята. Това беше ръката на Ерен. Той беше хванал члена ми. Изстенах. Погледнах го. Тогава той си обърна главата към мен и ме изгледа с една мила, но в моят случай и болезнена усмивка.

-М - Моля те...Сп...Спри да го стискаш. Боли.

-Добре, Добре, но след малко. От няколко часа, не съм го докосвал.

-Не...Не ти ли писва...да говориш такива простотии!

-Мислиш ли?

Продължи да го стиска, продължи да си мърда ръката, продължи да говори тези смущаващи неща. Накрая ме повдигна и мина под мен, но за щастие спря. Още ми държеше члена, но поне нищо не ми правеше.

-Не. Моля те. Не и със ставането. Не го вкарвай отново.

-Няма...Не и днес.

Ерен ме хвана за гърдите и ме гледаше. Още се страхувам, но донякъде и искам да го направи. Той ме хвана за зърната и започна да ги стиска. Започна да ме целува по врата и гърдите. Накрая отново стисна.

-Хнгх.

-Заболя ли?

Аз му отговорих ката започнах да плача. Той ме пусна и си сложи ръцете на лицето ми. Накара ме да го погледна.

-Какво има зайче? Защо толкова много се натъжи?

Толкова мило и разстревожено го каза. Аз разкарах ръцете му от лицето ми и си поставих главата върху гърдите му. Продължавах да плача и бях го хванал за пижамата. Той взе одеялото и ни зави. Прегърна ме.

-Какво има? Нещо нередно ли, зайче?

Вдигна ми отново главата. Отново погледнах милите му очи. Затворих си очите, но той продължи до ми вика ,,зайче". Аз отново си сложих главата на гърдите му...Наистина...Спомням си добре.

-Защо плачеш?

Точно така.

-Плача защото ме правиш щастлив!

Ерен се изненада от отговора ми. Преди години имах една връзка с едно момиче, но тя ми разби сърцето. Само Ерен ме прави щастлив. Само той, макар и по този начин, ме кара да заплача от щастие.

-Скида. [ Обичам те.]

-Знаех си! Знаех си, че ме обичаш Леви - Сан. Знаех си.

Той ме обърна на леглото и ме целуна.

-Моля те, спри да плачеш!

-Не мога. Ти ме правиш толкова щастлив.

-Моля те. Поне заради мен.

Прегърнах го. Той леко се отдели от мен и ме целуна по устата. След това по окото и челото. После отново ме прегърна. Обичам го. Наистина много го обичам.