**Ерен**

-Е, Ерен какво искаш, че да ме оставиш? Ще направя всичко.

-Всичко ли?

-Всичко.

- Хмхм. - Усмихнах се -

-Какво се подхилваш? Какво искаш?

-Искам... тялото ти.

-Тялото ми?

Леви стана и затвори книгата. Явно се е досетил, какво искам?
Изглеждаше много уплашен.

-Като се замисля, не съм чак толкова отчаян...Просто ще ида другаде да си чета.

Погледнах го. Искам го и не ми пука за обстоятелствата. Той се обърна. Искаше да се качи в стаята. Той почти стигна до вратата. Аз отидох и го хванах за ръката.

-Не.

Взех книгата от ръцете му и я хвърлих.

-Повече няма да четеш и няма да бягаш от мен.

-Да бягам от теб ли? Стига Ерен пусни ме.

Ето го. Пак този глас. Хванах го за главата и го целунах. Докато го целувах си мърдах главата. Усещах му пулса. Едва дишаше, но продължих. Накрая със силна захватка и решителност му хванах члена. Той се отдели от мен и извика.

-Боли...Б...б...оли. Защо го направи толкова силно?

-Превъзбуди ме.

-Стига си говорил. Тези неща...Защо...Защо просто ей така си ги казваш?

Едва го чух. В този момент бях зает. Стиснах члена му и започнах да си движа ръката. Леви стенеше. Накрая го хванах за ръката, качих го в стаята ми и го хвърлих на леглото.

-Ерен Престани. Аз не съм такъв човек.

-Ти не, но аз да.

Затворих и заключих вратата. Тогава запалих лампата. Отидох и седнах зад него. Вдигнах му блузата и я напъхах в устата му.

-Ето дръж. Искам да гледам.

Той се изчерви, а аз му хванах едното зърно и го стиснах. Леви от болка изплю блузата и ми хвана ръката.

-Не, не,не. Стоп. Това ужасно много ме заболя.

-Спокойно. Ще свикнеш.

Продължих. Накрая леко се обърнах към него и го целунах.

-Обичам те.

-К...Колко...Колко...дълго...Ах...си чакал....да го направиш?

-Две години. От две години те обичам, а ти от две години не знаеше.

Хванах го за члена с другата ръка и започнах доста яростно.
Леви още стенеше.

-Спри, Спри Моля те...Ах..

- Тихо тихо.

Накрая забавих и легнах на леглото. Вдигнах го и го обърнах към мен

-Какво правиш?

-Вкарвам го.

-Чакай не.

Вкарах члена си в него.

-Не ми казвай, че е целия!

-Целият е. Сега малко може да те заболи.

Хванах го за хълбока и започнах го мърдам. Той стенеше и стенеше.

-Тесен си, но си възхитителен.

-Млъкни....Не...не казвай....такива....работи повече.

-Не. Толкова си сладък щом си безпомощен.

-Тихо. Престани...

Продължавах и Продължавах, а той се стенеше и ми казваше да спра да му правя комплименти.

-Превъзходен си.

Накрая се изправих в седнало положение и продължих. Целувах го по цялото тяло. По лицето, ръцете, корема, гърдите. Накрая отново го целунах по устата. Отново започнах да се мърдам. Той ме прегърна и ме хвана за косата. Отчаяно се пробваше да ме отдели от себе си. Накрая се заиграх и с езика му. Той само ме дърпаше за косата. Накрая се отделих ме. Леви започна да диша тежко. Аз отново го хванах за члена.

-Не...ти ли..стигна вече?

-Още малко.

Продължих да си мърдам ръката нагоре - надолу. Накрая спрях и поставих внимателно Леви на леглото.

- Нали няма да го направиш отново?

-Горе - долу.

Аз пъхнах два пръста в него. Той отново изстена, а аз с другата си ръка го хванах за зърното.

-С...пр...и.

Аз легнах върху него и продължих. Накрая реших, че за тази нощ му е достатъчно. Затова изкарах пръстите си от него и го оставих на леглото. Той се задъха, а аз го завих и легнах до него. Целунах го по гърба и го прегърнах.

-Беше ли ти хубаво Леви - Сан?

-Б..Болеше. Доста болеше.

Обърнах го към мен и го целунах по устата. След това го прегърнах. И двамата заспах ме заедно.