**Ерен**

Накрая се прибрах ме. Леви стана от коня и вече беше готов да го прибере.

-Дай. Аз ще го заведа в конюшната.

-Добре. - Отново този глас.

Леви ми подаде юздата и влезе вътре.

-Ще се погрижа за Рудолф и Лео. После ще дойда. - Извиках.

-Добре. А аз ще направя вечерята.

А да. Забравих да спомена. Вечер е. Аз ги заведох в конюшната. Взех четката и започнах да разресвам гривата на Рудолф. Рудолф е коня на Леви - Сан, а Лео е моят. Прекарвах доста време при тях и затова Леви по едно време ми беше измислил така да се каже прякор...,,Конеманяк"...Ами постоянно стоях при тях, но това е заради него. Ако постоянно стоях при него, нямаше да се стърпя. То и сега не мога. Никога. Той ме кара да се усмихна. Спомням си предишният път. Аз винаги ще го защитавам. И него и честта му. Миналият път, един му се подиграваше и му накърняваше честта и уважението. Той се защитаваше, но накрая те хвърлиха един нож по него и го раниха. Накрая хвърляха и домати. Когато пристигнах там...Той си държеше ръката, а лицето му беше окървавено. Тогава се ядосах и ги пребих. Заведох го в къщи и го превързах. Накрая го и изкъпах. Беше хубаво. Накрая приключих. Докато де прибирах си спомням само първо правило. Искам му тялото. Искам да го усетя. Искам да го докосвам и опитвам. Искам да вкуся капка от кръвта му. Искам да чуя неговият глас, който ме моли, не, неговият глас, който ме умолява да спра. Накрая влязох вкъщи. Леви беше сготвил суши. Вкусно. Аз отидох измих си ръцете и седнах да ям. През това време само си мислех за него. Наистина искам да усетя неговото тяло. Когато приключих ме, станах и измих чиниите. Леви беше седнал до дивана и четеше книга. Аз обикалях насам - натам.

-Ух, Ерен. Какмо искаш, за да ме оставиш намира? Ще направя всичко, което ми кажеш, само и само да се разкараш от тук и да ме оставиш да си дочета.

-Всичко ли?

-Да всичко.

Усмихнах се. Това е моят шанс.

П.П. По - късно ще пиша 4 глава. Телефона ми трябва да се зарежда. :* ..... ^^