Chào các bạn! Vì nhiều lý do từ nay Truyen2U chính thức đổi tên là Truyen247.Pro. Mong các bạn tiếp tục ủng hộ truy cập tên miền mới này nhé! Mãi yêu... ♥

Chapter 25

**Ерен**

Минаха няколко дни и Леви най-сетне се успокои. Затова през тази седмица не правехте секс, за да си почине, имаше само леки закачки. Затова сега ще видя как е. Излязох от шава и отидох при конете. Както винаги беше там при любимия си кон. От кон как се ревнува? Отидох пред него.

-По - добре ли си сега Леви?

-По - добре. -Но въздъхна и леко скри лице в качулката си.-Добре съм...

-Не мисля така...Нещо ти има.

Седнах пред него и го дръпнах като го гушнах...

-Да не и заради нещата които правех?

-Не не е това...-Говореше доста тихо-Нищо няма.

-Искам да престанеш с това мислене за врэзката ни тя си е възможна, Микаса нищо не знае.

-Ерен на ми се говори за това.

Притисна очи и се Сгуши в мен...Да това е цялата причина. Още мисли за това нещо. Леви това не е хубаво. Само ще те боли. Леко се ядосах така, като го притиснах към себе си.

-Само си дръж...

-За кое говориш?

Преди да му отговоря захапах ръката си и станах титан. Видях, как се стресна, а го бях хванал в ръка и тръгнах към гората.

-Ерен какво правиш!? Пусни ме!

Не можах да му отговоря естествено защото нямаше как при това ни положение, но продължих да ходя все по навътре в гората, но го виждах някак изплашен. От какво се страхува.

-Ерен остави ме! няма да си върна отново там!-удряше ръката ми с юмруцш и пробваше да се освободи - Ерен!

Разбирам. Това което се случи в гората, когато искаше да умре, заради Микаса, която му проми мозъка и затова се държи така.
Накрая седнах до едно от дърветата и леко само разстворих ръка.

-Ерен не искам да се връщам тук не разбра ли! Ужасявам си от това място!..Изобщо успяваш ли да ме чуеш!

Всъщност доста добре, но като титан не мога нищо да ти кажа. Просто ми е притеснено какво ти има. Поставих пръст на главата му и леко го погалих. Сякаш се успокои по - добре.

-Защо ме доведе отново тук?

Усетих, че трепери и затова приближих глава и го облиза изцяло като разгърнах ръка.

-Ъг Ерен. Не си го и помисляй тук, не и като титан...

Беше изчервен като с пръст му приклещих ръцете да не мърда и със зъби му разкъсаха дрехите като продължиха така да го облизвам, а той стенеше и притискаше устни.

-Ерен...

Накрая притисна крака, о Ливай това няма да ме спре. Поставих палец между краката му и започнах да го движа, като така му притисках члена и не можах да определя силата с която го правех, но явно е било доста силно щом стенеше доста.

-Е..рен?

--------------------------------------------------
Най - сетне реших да напиша още една глава леле извинете че е нямало глава мак от 3 Януари тази година бе последната.
Ще гледам да пиша повече и ще има и доста Ерери книги така че внимавайте 😄😘😏😉😇

Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro