**Ерен**

Още си продъжавах да тичам и да се оглеждам за него. Няма да позволя на никой и нищо да убие моят Леви. Вече бях изтощен и нямах сили, като накрая се приземих на земята и затвори очи. Търся го вече час , ли повече, а съм толкова изтощен. Къде си Леви.

**Леви**

Накрая забелязах, че това е един голям сив вълк, който ръмжене срещу мен и бавно се приближаваше. Да наистина ще умра, студено ми е и съм и с разбито сърце. Събрах крака и ги гушнах като затворен очи и леко плачех. Няма смисъл да живея. Погледнах го леко и той продължаваше да ръмжи и ръмжи докато се приближаваше към мен. Бях му доста лесна жертва. Отново Затворих очи. Накрая чух нещо в далечината. Все едно...Още един вълк сигурно. Докато погледна първият, той вече се затича към мен и ми скочи, но преди да успее да ме хване, един меч го уцели в главата. Беше този от титаните. С които ги убиваме. Сигурно Микаса...Тя сигурно иска да ме убие. Затова се дръпнах по - назад, а краката ми бяха разранени. Накрая видях коса и униформа.

-Не Микаса. - Наистина бях стреснат и то много. - Микаса не ме убивай.

Наистина май е Микаса и затова Затворих стреснато очи и сълзи се стекоха по лицето ми. Край с мен. Мъртъв съм и то окончателно, а дори не можах за последно да видя Ерен. О как си го искам и то наистина. Ерен искам си го...Ерен. Накрая обаче усетих нещо странно. Някаква топлина. Топлина...Беше прегръдка. Отворих очи и видях, че...

-Е...Ерен - Нямах думи и затова също си го прегърнах. - Ерен.

-Радвам се, че не си мъртъв Леви -Гушна ме силно и имаше сълзи и по него. Започна да ме гали нежно по гърба. - Добре си.

Накрая ми видя краката и ми ги погали, като ме вдигна на ръце и ме прегърна.

-Никога повече не се отделя от мен Леви...Дори заради Микаса или който и да е.

Затворих очи и го прегърнах силно и още имах сълзички по лицето.

-Няма Ерен...Няма.

Той тръгна бавно към вкъщи...Имам невероятен късмет с него. Наистина си го обичам. Наистина.