Chapter 22
**Ерен**
Продължавах да лежа и да мисля за Леви... Вече не плачех. Вече започнах да се чудя дали Микаса е права. Замислих се. Да донякъде е, но аз обичам Леви. Какво да правя? Не... Все още не съм готов да се откажа от него.
Няма. Обичам си Леви и ще го открия на всяка цена все едно какво ще стане. Облякох си униформата. Може случайно да дойде някой титан, но дори и да не дойде така ще се придвижвам по - лесно. Дооправих се и излязох веднага от вкъщи. Трябва да си го открия и трябва да си го прибера у дома. Започнах да тичам и да се оглеждам.
-Леви! Леви - Сан!
Заради Микаса може да го изгубя. Какво толкова, че сме от един и същи пол? Обичаме се. Любовта не е ли най - важното нещо? Обичам го.
Затворих замалко очи, но продължих. Само Микаса да го докосне и ще види тя. Тичах с всички сили. Трябва да е тук някъде. Нищо не мога без моят Леви.
**Леви**
Стоях си и си Стоях и чаках да дойдат и да ме убият. Не знам дали Ерен ще дойде или не, но поне ще знам, че се е опитал да ме намери. Никога няма да му се разсърдя. Започнах да мисля за думите на Микаса. Дали можем да сме заедно? Тоест...и двамата сме мъже и няма, как да имаме деца или стабилна връзка. Май за нея аз съм нищо. Просто нищо. Не съм човешко същество. Въздъхнах и погледнах нагоре. А тогава, какво крепи връзката ни? Само секса ли? Само това ли ни крепи? А обичта? Да има я, но...Вече не съм сигурен и в думите си и в живота си и във всичко направо. Какво да правя сега? Вече започнах да чувам стъпки. Усмихнах се при мисълта, че това може да е моят Ерен, но после се стреснах защото това можеше и да е Микаса. Дърпах се назад и накрая стигнах до едно дърво. Мъглата беше много гъста и нищо не виждах. Това дори да не е Микаса може да е някое животно. Да, може да е някой хищник, който е узверял от глад. Започнах да плача тихо. Ерен колкото и да ме търси няма да ме намери преди този хищник да ме убие. Или Микаса също. Все един от двамата ще ме убие. Погледнах за последно нагоре и затворих очи, чакайки съдбата си. Това явно ще е краят ми. Съжалявам Ерен. Съжалявам...
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro