**Микаса**

Ерен ме бутна през прозореца и аз паднах на земята. Одарих се в клоните на близкото дърво. Когато паднах се хванах за ръката. Ух... Как Ерен посмях да го направи? Аз съм...му...сестра.
Но явно за него вече съм просто непозната. Погледнах прозореца. Исках да извикам името му, но се отказах.
,, Махай се от тук! Махай се от къщата ми и от живота ми!"
Спомних си думите му. Наистина ли го каза? Всичко това е заради Леви. Ядосах се. Ако Леви не съществуваше, Ерен нямаше да каже тези неща за мен. Просто е. Ще отида още сега при Леви, ако го няма ще го открия и убия. Сигурно точно тогава ще се осъзнае и ще продължи напред. Няма да се откажа и няма да позволя на Ерен да си провали живота с това Нищожество. Станах и отидох вкъщи. Там ще си привържа ръката и ще си взема мечовете, които са предназначени за убийства на титани, но явно ще послужи и да убия този капитан.

-Ще убия Леви.

Тръгнах към вкъщи.

**Леви**

Продължавах да бягам. Не обърнах никакво внимание на заобикалящата ме среда. Накрая се спънах в един камък и паднах на земята. Точно тогава успях да огледам терена. Къде съм? Тази гора не я познавам. Сега съм само леко облечен и съм беззащитен и уязвим. Само че сега ми е много студено. Как искам в момента Ерен да е тук. Признавам си, че без него съм нищо. Защо я послушах? Сега сигурно Ерен страда? Не мога да се върна. Много ми е студено, а заради камъка крака ми е наранен. А и нямам представа на къде да тръгна. Не мога да се върна при него. Започнах да плача. Може би вече никога няма да мога да го видя! А ако титаните случайно не живеят тук? Ще ме убият, а аз не мога  да избягам, а и нямам мечове. Как ще ги убия и как ще се измъкна от тях? Искам до се прибера вкъщи. Искам да се прибера при Ерен. Сега какво ще правя? Не искам да загина, а Ерен страшно много ми липсва. Кого заблуждавам? Не мога да живя без него. Трябва да се скрия някъде. Повдигнах глава и се огледах. Скръстих ръце заради студа. Трябва да запаля огън, за да се стопля, но няма как. Станах с триста зора и тръгнах напред. Тогава чух някакъв шум и се стреснах. Погледнах назад и продължих да вървя. Накрая се спънах в един клон и паднах на земята. Гората беше много гъста. Станах в седнало положение и се огледах.

-Къде съм?

Къде съм? Искам да се прибера. Погледнах към ранения си крак. Клона ми беше обвил крака. Сигурно когато се спънах! Не мога да се измъкна. Просто ще го приема. Легнах на земята и затворих очи. Очаквах смъртта да дойде и да ме вземе от този проклет свят. Щом не мога да съм с Ерен, не искам да съм с никой друг. Стоях, а мъглата ме обвиваше. Нищо не виждах. Чувах отново и отново този шум. Рев на някое животно.Не мога повече. Стой и чаках да ме убият. През това време не спирах да роня сълзи, сещайки се за хубавите моменти, когато бях с Ерен.