**Ерен**

Стоях в леглото си около два часа и не преставах да си мисля за Леви. Коя сестра ще развали живота на брат си? Много ме цениш Микас, просто няма що. Ако Леви не е до мен, аз какво ще правя? Не мога без него. Не мога да живя без него. Нали щяхме да сме заедно завинаги? Какво се случи с това, а? Всичко ми е в мъгла. Не искам никога повече да виждам Микаса. Тя ми провали целия живот... Целият. Сега как изобщо ще живя без него? Няма как... Просто ще си загина... тук... в стаята. И постоянно ще си мисля за него и за това, което сме правили преди да се разделим. Това не може да е истина. Взех одеялото и се завих през глава. Не искам да гледам, как мечтите ми заедно с Леви си отиват. Сега аз съм само едно петно. Човек, който едно останал без любимия си.
Тогава чух, как прозореца се отваря. Леви ти ли си? Махнах одеялото с надеждата, че е той, но уви... Това се оказа Микаса. Разбивачката на сърца.

-Махай се от тук, Микаса! Достатъчно ми разби сърцето.

Тя влезе вътре и се доближи до мен. Не я искам. Мразя я. Кой сестра ще постъпи така с брат си?

-Ерен... Това което направи беше правилно. Какъв изобщо щеше да си, когато всички разберат, че ходиш с капитана?

-Не ми пука за какъв ще ме мислят! -Погледнах я ядосано. - Не ми пука, Микаса. Аз го обичам. Обичам го чу ли ме? Обичам го. Той е единствения за мен. Не искам да го загубя. - Вече усещах, как сълзите ми ще потекът. Не... - А ти развали всичко. - Ядосах й се отново. Исках да не показвам, че плача. - Развали всичко. Не ме влекът момичетата. Леви си беше единствен, а ти реши, че това е нещо лошо. Ти направи нещо лошо. Нали искаш да съм щастлив? ААА? Е ти направи обратното. Направи ме нещастен, като каза тези неща за Леви и сега...Какво... Леви се раздели с мен и си тръгна. - Вече не мога така. Свлякох се на земята и започнах да плача.

-Ерен... Виж това е глупаво.  Толкова много момичета има. И какво ще правиш с Леви? М? Няма как да си имате дете. Няма как да си имате истинско семейство, а ако се събереш с момиче ще имаш всичко това. А аз? Аз съм ти семейство.

-НЕ! - Станах и по бутнах Микаса до прозореца. - Ти не си семейство! Ти си РАЗДЯЛА. Леви ми е като семейство. Той нямаше да ме предаде. Избяга и се раздели с мен само защото ти на говори тези неща.  Махай се! Чу ли ме? Махай се! Не ми пука, че си ми сестра... Е вече не си. Сега ти си една проста непозната, която разваля щастието на хората. - Бутнах я и тя падна през прозореца. Не ми пука па дори и врата за си е строшила. - Махай се от тук! Махай се от къщата ми и от живота ми!

Затворих вратите на прозореца и то заключих. Тогава отидох и легнах на леглото. Леви толкова много ми липсва.