**Микаса**

Прибрах се и седнах на леглото си. Как може това? Не знаех, че Ерен е такъв. Не знаех, че е... Че е гей... Как може това? Толкова момичета има, а той реши да се събере с мъж и то нашият капитан. Само от две години се познават, а Ерен... Не не може това. Това е нередно. Мъж с Мъж. Не и моят Ерен. Ако трябва ще убия Леви. Ерен трябва да се осъзнае. Утре ще си поговоря с Ерен. Легнах си направо с дрехите.

**На Сутринта**

Събудих се и в главата ми веднага изникна Ерен и Леви. Как го правеха. Станах и веднага се запътих към къщата на Ерен и Леви. Не искам да ми се пречкат. Излязох от къщата и започнах да тичам. Няма да позволя на брат си да стане такъв.

**Ерен**

Бях дълбоко заспал. Тогава ми се присъни Микаса. Имах чувството, че тя ме вика. Събудих се. Ама тя наистина ме вика. Не исках да събуждам Леви и затова станах и си облякох нещо леко. Отидох и веднага отворих вратата.

-Микаса, какво има? Замалко не събуди Леви.

Видях, че тя се ядоса. Тогава ме хвана за ръката и ме издърпа. Отидохме насред гората.

-Микаса? - Започнах да викам. Вече дори не виждах къщата. - МИКАСА!!! - Накрая рязко спрях и се отскубнах от ръката й. - Микаса? Какво за бога правиш?

-Няма да си повече с Леви!

-За какво говориш? Нямаш правото да ми казваш с кой да живея и с кой не.

-Мога! Виж съгласих се да си с него, но не знаех, че накрая ще решиш да правиш секс с него.

-Ти... ти си ни шпионирала? - Ядосах се. Тя наистина ли? Шпионирала ни е. - Това е лошо.

-По - лошо е брат ти да се влече по мъже. Защо точно Леви. Ерен от кога стана такъв?

-Обичам го и ти няма да ни разделиш. Това не е лошо. Предпочитам си Леви и никой няма да ни раздели.

-Ерен в какво се превърна? Да се влече по мъже. И то по Леви... - Продължаваше да се ядоса. - Не искам да си с него. Той ти влияе зле. После какво Ерен, какво? Ще си с него, а? И после след пет годин? Когато титаните отново дойдат? Какъв е смисъла да си с Леви? Вие нямате нищо общо и нямате връзка. Какъв е смисъла да живееш с него, когато няма как да имате дете и няма, как да сте семейство. Зарежи го и си намери някое момиче. Леви не е живот. Леви е прост човек. Не мога да повярвам. Не искам брат ми да е гей. Не искам това...

Ядосах се. Тъкмо тръгнах да казвам нещо, но точно тогава чух гласа на Леви.

-Е...Ерен?

Погледнах назад и го видях. Той какво прави тук?

-Леви? - Гнева ми се стопи. Дано да не е чул думите на Микаса. - Леви, какво правиш тук?

-Не знаех, че така ти влиая. - Сложи си ръката на устата и щеше да се разплаче. - Не искам да ти преча. Нека се разделим. -Обърна се с гръб към мен.

Стреснах се от думите му. Отидох при него и го прегърнах.
-Не Леви не си тръгвай.

Той ме погледна с края на окото си и ме избута от себе си.

-Махни се, Ерен! Остави ме! Чу Микаса. - Вече тръгна да плаче. - Ние нямаме връзка Ерен. Какъв е смисъла да сме заедно? Махай се! Повече не ме доближавай!. -Обърна се с гръб към мен и си тръгна.

- Леви? ЛЕВИ? - Започнах да го викам, но той ме игнорираше.

Усетих ръка на рамото си.

-Това е правилно Ерен.

Стиснах зъби и се изправих. Започнах да викам.

-Правилно, а? ПРАВИЛНО? Харесва ли ти да виждаш брат си тъжен? Мразя те! Коя сестра постъпва така? Коя? Защо просто не прие, че аз и Леви сме заедно? Обичам го. - Започнах да се Натъжавам. - Хубаво ли е? Сега едва ли някога ще видя Леви, а когато го видя сигурно той ще бяга от мен... Махай се от тук! Не искам никога повече да те виждам!

Обърнах се с гръб към нея и реших да се прибера. Оставих я сама. Когато се прибрах заключих вратата и се качих в стаята си. Легнах на леглото и оставих сълзите да се стичат по лицето ми. Искам Леви да е тук. Не мога без него... Не мога без него.