**Леви**

Отворих очи и видях Ерен да ме прегръща. Явно сме заспали докато го правехме! Колко изобщо е часът? Протегнах ръка и видях часовника. Сериозно ли? Сега е девет вечерта. До толкова ли сме спали ние двамата!? Не искам да събуждам Ерен, но просто той толкова сладко спи, а и имам да му отмъщавам. Бутнах го от леглото. Ерен стана и ме погледна.

-Защо го направи?

-Отмъщение.

-За?

-Защото сутринта го направи в мен и заради думата.

-Стига де. Не е нужно, но както щеш. Няма да ти се сърдя.

Той дойде при мен и ме целуна по челото. Тогава излезе от стаята, но преди това се спря на вратата.

-Ще направя нещо за ядене. Какво искаш?

-Все едно.

-Добре, но ми кажи ако се алергичен към нещо. Не искам да получиш алергична реакция.

-Добре.

Всъщност към нищо не бях алергичен. Но сега съм много гладен. Не мога да повярвам, че Ерен се изпразни в мен и после сме спали чак дотолкова. Явно няма нужда да се преобличам. Ама аз дори не нося дрехи. Изправих се и си облякох нещо. Накрая чух, как Ерен ме вика.
Слязох долу. Как така Ерен сготви толкова бързо? На мен ми трябва поне час, а той само за десет минути. Сигурно е намерил нещо в хладилника и го е стоплил! Седнах и започнах да ям. Наистина бях гладен. Видях Ерен да отива нанякъде. Накара усетих някакъв допир. Обърнах се. Това беше Ерен, който ме прегърна.

-Ерен не може ли първо да се наям?

-Добре де. Но после веднага се качи в стаята. Става ли?

-Добре...

**Микаса.**

Започнах да ходя към Ерен и Леви. Армин беше зад мен. Накрая усетих, как ме хваща за ръката.

-Микаса много е късно. Някъде към девет часа е. Сигурно спят.

-Или тренират? Няма да позволя на Леви да нарянава Ерен.

Продължих напред.

-Е аз се прибирам. Няма да ти помагам.

Спрях се и погледнах Армин. Той затвори замалко очи, обърна се и си тръгна. Аз продължих напред. Накара стигнах до къщата им. Тогава чух гласове. Бяха на Ерен и Леви.

-Ерен не мога повече. Разкарай се. Нека да е за другия път.

Това Леви ли беше? Видях, че прозореца е отворен. Качих се на близкото дърво и погледнах през прозореца. Не мога да повярвам. Те... Те го правят.

-Ерен... Престани.

Ерен го прегърна.

- Обичам те Леви и нищо няма да ни раздели.

Постоях там известно време и не можах да повярвам. Те наистина ли? Не... Това ми стига. Слязох ох дървото и се прибрах. Ама те наистина ли? Наистина ли го правеха? Не мога да повярвам... Ще трябва да си поговоря с Ерен и то сериозно.