Chapter 16.
**Ерен**
-Ерен?
-Да?
Видях как се засрамва. Какво има?
-Сега...Сега ли ще го правим?
Усмихнах се. Как исках да чуя, как ме моли. Това е сбъдната мечта.
-Добре...Но...
Естествено реших да поставя едно условие. Това щеше да го направи малко по - добър в тази игра. В тази Любовна изпълнена с чувства игра.
-Но...
-Но...- Гледаше ме с объркване и усещах, как чакаше да му отговоря. Качих се отгоре му, а той още искаше да разбере, какво съм намислил. - Но. Този път ти ще го направиш.
-Кой...аз? - Леко ме избута и се падпря на лактите си. - Не Ерен не мога. Не мога да го направя. Не съм добър в това, не ставам за това.
-Глупости.
Целунах го по челото. Тогава се замислих. Наистина досега не го е правил.
-Е...Да вярно е. Не си го правил. - Поставих ръцете си на раменете му. - Е тогава ще те науча.
Минах под него. Леви се озова отгоре ми.
-Хайде. Давай. Накарай ме да направя това, което ти искаш.
-Ерен не мога.
-Ще видим. Хайде.
-Не, Ерен не мога. Не мога ти казвам. - Погледнах му лицето. беше на път да се разплаче. - Не мога.
-Добре, Добре. Няма тогава. Тогава аз ще го направя.
Набързо съборих Леви от себе си. Той се озова на леглото. Гледаше ме с изненада. Можех да прочета в очите му, че е и изненадан и уплашен.
-Сега ще ти покажа, как се прави.
Махнах му горнището. Тогава му засмуках едното зърно, а с ръката си, си играх с другото му. Той стенеше и дори си кръстоса краката. Спокойно. Скоро ще стигна и до там. Кръстосвай ги, а а аз скоро ще ги разтворя. Накрая така и направих. Започнах да целувам корема му и гърдите му. Накрая стигнах и до члена му. Разкарах и долнището му. Махнах го и тогава члена му се показа. Той ме изгледа уплашено. точно тогава се спрях. Погледнах го. Хванах му ръката и го издърпах. Той се озова точно пред мен. Пред члена ми.
-Като се замисля, само аз върша тази работа. Щом ще те уча, как да го правиш.
Извадих си члена, който докосна лицето му.
-Хайде давай.
Леви ми лапна члена. Хванах го за косата и започнах да му я мърдам. Тогава Леви ми хвана ръката и ми я стисна.
-Ммхг.
Накрая го усетих. Леви се отдръпна. Цялата му уста е...
-Ерен. Устата ми...Цялата е.
Усмихнах се. Щом ще го уча да го прави, тогава трябва да свикне и с това, което казвам.
-Пълна е със сперма, а!
-Ерен. Ти изобщо чу ли се, какво каза? - Засрами се. - Ти...Ти...
-Е трябва да се научиш.
-Шегуваш ли се? Няма да кажа тази дума.
-Хайде. Или ще се научиш да я казваш или аз ще ти я повтарям докато не я за помниш.
-Не. Не го прави. Не искам да я казвам.
-С...
-Ерен...Не.
Все пак продължих по натам.
-Спер...
-ЕРЕН.
-Сперм... Хайде знаеш, как продължава.
-ЕРЕН. НЕ. ВЕЧЕ ТИ КАЗАХ НЕ.
-Сперма.
-Ерен.
Видях колко се засрами, но скоро ще свикне да я казва и чува.
Следва продължение...
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro