**Ерен**

Отворих очи и видях Леви. Той се беше сгушил в мен. Ох...Толкова е сладък. Понякога не мога да се сдържа и направо искам да седна отгоре му. Прокарах пръсти през косата му. Започнах леко и тихо да произнасям името му.

-Леви...Леви...Леви.

Той не помръдна. Доближих се още повече до него, до ухото му. Отново прокарах пръсти през косата му. Започнах да произнасям името му.

-Леви. - Най - накрая. Леви леко се поразмърда. - Леви...Леви...Хайде ставай.

-Не...- Каза го доста сънено.

-И защо? - Усмихнах се. Това вече стана на игра. Леви се обърна с гръб към мен.

-Остави ме да спя. -Усетих, как става недоволен. - Няма какво да се прави, така че искам да поспя.

Надигнах се леко и тихо. Повдигнах ръката си и я поставих до неговите. Тогава леко го целунах по челото. Усмихнах се, а Леви така и така не се обърна. Не ме погледна. Наведох се до него и телата ни се докоснаха. Леви най - накрая си отвори очите и ме погледна. Надигна се леко и тогава устните ни се докоснаха.

-А сега може ли да се наспя?

-Добре де. Обичам те.

Той си затвори очите и се обърна към прозореца, който беше от лявата му страна, и каза:

-И аз те обичам.

Тогава станах от леглото и го оставих да спи. След преживяното. Слязох долу и отидох във всекидневната. Там седнах на дивана. Сетих се, как ние бяхме на този диван. Вярно, че това беше вчера, но...така и така не бяхме си го довършили. Но хайде сега да си поспи един - два часа. Па после ще си го продължим. Но...сега какво ще правя докато спи? Ще скучая и скучая...Хаха. Подсмихнах се. Какво ли си сънува Леви през това време?

**След два часа**

Минаха вече два часа. Реших да стана от дивана и да отида при Леви. Качих се по стълбите и влязох в стаята. Леви още спеше. Отидох при него и се надвесих върху него. Прошепнах името му на ухото.
Той не помръдна. Тогава го захапах леко за рамото. Усетих реакцията му. Доближих тялото си до неговото, така за да усещам пулса му. Да разгадая реакциите му. Обърнах го и той легна по гръб. Отвори си очите и ме погледна. Бях си вдигнал леко главата, за да мога да видя очите му, които се взираха в мен с такова объркване, но по погледа му открих...Хаха...и малко удоволствие. Все едно чакаше, точно този момент. Стиснах леко зъби. Леви затвори очи и с ръката си, ме хвана за косата. Така и така не продума, но ясно разбирах, че иска да спра. Повдигнах се леко и го целунах. Направих така, целувката никога да не я забрави. След малко се отделих ме, но аз отново го целунах, но този път започнах да си играя с езика му. Той беше си сложил ръката на гърба ми, а другата му беше до гърдите ми. Отделих ме се. Тогава поставих ръката си върху неговата. Питах го:

-Усещаш ли?

-Да! Усещам!.

-Усещаш, как сърцето ми бие.

-Да. - Той ме погледна право в очите. Сякаш искаше да разбере за какво говоря. - Да...Усещам го!.

-Е...То бие само и единствено за теб. Не го забравяй. Разбра ли ме? Чу ли ме?

-Да.

Отпуснах се върху него. Прегърнах го. Леви ми отвърна, прегърна ме и той. Все едно това бяха последните мигове от живота ни, но...това не е така. Дори и в последните си секунди живот...искам да видя лицето на Леви. Тогава ще го запомня завинаги. Няма да позволя на никой да го обиди или нарани. Обичам го. Леви хвана одеялото и ни зави. Тогава се преместих от лявата му страна и го прегърнах. Обичам го и ще направя всичко възможно да е щастлив...Ще го защитавам и Обичам.