**Леви**

Ерен ми беше хванал ръцете. Не мърдаше, не ми говореше.
,, -Не, не, не. Чакай не плачи. Какво има? Защо така изведнъж?".
Наистина е бил разтревожен, но мълчанието му, ме безпокой. Защо нищо не казва? Какво му има? Накрая усетих раздвижване в кревата. Тогава ръката на Ерен се отдели от моите ръце. Тогава се разтревожих. Имах чувството, че ще ме изостави и че ще си отиде от стаята ми. Реших просто да си стоя, но точно в този момент, Ерен ми хвана главата, насочи ме към неговата и точно в този момент ме целуна. Аз затворих очи и поставих едната от ръцете си върху гърдите му. Накрая се отделих ме. Ерен ме погледна право в очите и ми се усмихна.

-Сега по - добре ли си?

Не му отговорих, но явно, той разбра, какво изпитвах! Постоянно става така. Ерен винаги разбира чувствата ми. Сякаш е в главата ми. Накрая той ме прегърна и с усмивка на уста ми каза:

-Защо си толкова мълчалив!?

-Дори и аз не знам.

И аз го прегърнах. Усетих едната му ръка да се приплъзва надолу по тялото ми. Сетих се, какво иска, но точно сега не ми е до това. Отдръпнах му ръката. Хванах я и я вдигнах нагоре. Дано Ерен да разбера, че сега не ми е до това и че ми е достатъчно неудобно, а и съм депресиран. Мислех си, че ми е сърдит, а и той си е мислел, че пък аз съм му сърдит. Ерен си промени физиономията. Първоначално ме гледаше с такава усмивка, а сега е тъжен и разтревожен. Не знам, какво си мисли, но в момента всичко ми е объркано. Накрая усетих лек натиск върху члена ми. Ерен! Накрая, както бях с гръб към него, той ме хвана с другата си ръка и ме притисна, към себе си. Той ме беше хванал в обятията си. Тогава ме притисна още повече към себе си и усещах още натиск върху члена си. Сякаш нарочно го правеше болезнено, но вместо това иска да ми покаже, че е загрижен за мен.

-Какво ти има? - Ерен го каза...някак...загрижено. Това само доказва, е наистина ме обича. - Гузен си! Да не е заради това, че и двамата си мислех ме, че сме си сърдити?

-Да. - Доста непохватно го казах, но е истина.

-Повече не се притеснявай. Просто се сърдех на Микаса и Армин. Ако бяха разбрали за нас! Микаса можеше да те нарани. Знаеш, каква е!

-Да...- Въздъхнах. - Знам си я аз.

Ерен продължаваше да ме прегръща. Накрая се обърнах и го целунах. Той се изненада от прибързаната ми реакция.

-А сега! Ще се върнеш ли при мен?

-Ама естествено. -Усмихна ми се. Тогава стана и загаси лампата. Отново се върна при мен и легна. - Сега дори и да искаш няма да те пусна, чу ли ме?

-Да. Дори не го и искам.

Обърнах се към него и го прегърнах. Той също. Най - накрая. А аз си мислех, че ми е сърдит, а той просто е бил сърдит на Микаса и Армин. Но наистина! Какво ще стане ако те разберат за нас двамата?