Щом се завъртя и погледна към непознатото момче, погледа му веднага пробяга по разкъсаната в долния край-тениска. Не изглеждаше нормално човек да се разхожда по този начин, затова не закъсня и заключението, че с непознатото момче се бе случило нещо.

- Попитах те нещо!

Гласът му беше доста твърд, в сравнение с изражението, което придобиваше лицето му. Изглеждаше по-малък от Темин, затова русото момче не се почувства длъжен да се държи официално.

- Ти сигурно си Кай?- другото момче не отговори нищо на зададения въпрос и наклони глава настрани. Досадата можеше да се отцеди от него. Той извади връзка ключове и се качи по външните стълби, изравнявайки тялото си с това на Темин.

- Зависи кой пита. – Темин премига няколко пъти срещу странната усмивка, която се залепи върху устните на Кай. Чернокосото момче избута Темин и вкара ключа в ключалката. С малко усилие и леко побутване той успя да отвори вратата. Темин остана на прага. Беше решил, че няма време за тъпотии и подаде да пристъпи в къщата, когато вратата бе затръшната в лицето му. Не можеше да повярва. Веждите му се повдигнаха изненадано и той ядосано задумка по вратата.

- Хей. Не се прави на интересен и отвори. Ба...-Темин спря да говори, когато осъзна колко нелепо щеше да звучи това, че мъртвият му баща го изпраща. – Трябва да поговорим.

Дълго време след това не се чу отговор. Темин почти веднага усети отново присъствието на духа.

„Той е доста твърдоглав, но е добро момче. Дай му време"

-Не беше ли ти този, който каза, че нямаме никакво време. И в крайна сметка..от какво трябва да спасявам сина ти? – Темин свъси вежди срещу затворената врата. С нетърпение и неприкрито любопитство, той зачака отговор.

Духът явно не искаше да споделя подобна информация и това никак не се понрави на Темин. Той беше този, който трябваше да направи услуга на непознатото момче, освен това никак..ама никак не му допадаше идеята, че този..Кай се държи по този начин. Темин мразеше да бъде пренебрегван..особено от непознати, разглезени хлапета, които не знаят как да си завържат правилно връзките на обувките.

- Слушай..наистина нямам време за тъпотии. Съгласих се да ти помогна, само защото ми писна да мрънкаш в мозъка ми. Освен това и да искам няма как да спра гласа ти, така, че кажи ми какво се очаква от мен..и ще го сторя. След това всеки по пътя си.

„Много по-сложно е отколкото си мислиш, Темин-ши"

- Нека аз преценя това. Е..какво е оплескал малкия?

Темин усети безнадеждността, която премина през тялото му. Духът изглеждаше притеснен до толкова, че си беше почти болезнено за Темин.

Точно когато усети, че може би ще получи отговор на въпросите си, вратата отново се отвори и срещу лицето на Темин застана онова момче. Кай. Беше сменил скъсаната си тениска и беше облякъл лилав суичър, който имаше голяма и дълбока качулка. Кай накриви главата си настрана, но не изглеждаше смутен от това, че непознаят е все още пред дома му. Той въздъхна отегчено и заключи след себе си, като най-безцеремонно мина покрай Темин и слезе по стълбичките.

- Хей, чакай малко-извика Темин и го догони - Нямам цялото време на света, така, че изслушай ме и след това ще те оставя намира.

- Не мога да те спра да говориш, нали така?-подсмихна се Кай без дори да погледне към Темин. Темин въздъхна.

- Окей..това ще прозвучи странно, но имам дарба и тя е да чувам гласовете на мъртви хора.

Кай спря на място и бавно се обърна към Темин с каменно изражение. Очите му го гледаха така, сякаш той не бе там. Темин не отвърна нищо. Просто стоеше и очакваше думите на Кай. Естествено не се изненада, когато другото момче избухна в смях и плесна няколко пъти с ръце. Беше свикнал хората да не го взимат на сериозно.

- Това беше много добро. Ставаш за комедиант. Ако ме извиниш..наистина бързам..

- Но аз съм напълно сериозен -настоя Темин и дотича след Кай. Другото момче продължи да се смее, докато крачеше устремено към спирката за градския транспорт. – Спри да се смееш като побъркан и ме изслушай.

- Направих го вече. Ако искаш бакшиш за шегата, нямам пари.

На Темин сериозно му писна. Едно беше да му се смеят като на клоун, съвсем друго беше да го игнорират по този грозен начин. Той протегна дългата си ръка и сграбчи качулката на момчето, дърпайки я назад. Кай залитна и бързо се обърна към Темин озовавайки се на сантиметри от тялото му. Темин затаи дъх и едва след няколко секунди се осъзна. Стисна суичъра на момчето, там където бяха гърдите му и го погледна в очите ядосано.

- Не съм тук за да те забавлява, скапано лайно такова. И не се шегувах като казах, че разговарям с мъртвите. А сега спри да се правиш на малоумен и ме чуй добре. Баща ти дойде при мен и ме помоли да ти помогна. В друг случай бих му отказал особено щом става въпрос за леке като теб, но не съм такъв човек и колкото да ми е трудно ще изпълня заръката му. - Кай премигаше изненадано и заблудено срещу лицето на Темин. Думите, които другото момче му каза би трябвало да го ядосат. Лайно? Леке?.. Но в момента единственото, за което можеше да мисли бе за това, че баща му.. не..не можеше да е истина. Кай стисна китката на Темин и го избута от себе си яростно.

- Спри да се шегуваш с такива неща. Баща ми е мъртъв и няма да позволя да се подиграваш с паметта му- Ярките и стегнати черти, които придоби лицето на Кай за миг принудиха Темин да загуби дар слово.

Кай се обърна и продължи надолу, а Темин остана на място загледан в гърба му.

„Какво правиш? Последвай го!" – извика духа в мозъка му.

Темин поклати глава.

- Няма смисъл..той няма да ми повярва.

„Кай е на път да се самоубие,а дори не го осъзнава"-извика духът.

Уплахата, която почувства Темин го принуди да потупа няколко пъти гърдите си.

„Умолявам те. Помогни му"

-Какво искаш да сторя? Той просто не ми позволява.

„Просто го последвай..и...и сам ще получих отворите на въпросите си"

Това заинтригува Темин. Можеше просто да потегли в другата посока и да се прави, че нищо от това не се е случвало, въпреки че не вярваше гласа на духа просто така да напусне съзнанието му. Можеше да продължи и след Кай и да разбере какво толкова се случва в живота на това момче. Да помогне на духа, да изпълни последното му желание и да си отдъхне най-накрая.

Винаги се изправяше пред трудностите, разрешаваше ги, дори понякога да бе изключително трудно. Сега се чувстваше така, сякаш никога няма да може да преодолее тази, която е застанала на пътя му. Времето се променяше, захладняваше, а Темин все още наблюдаваше гърба на Кай, който бавно по бавно се отдалечаваше от него. В далечината видя спирка..после видя автобус..след това Кай вече го нямаше...

- По дяволите...-Темин се огледа и вдигна ръка срещу едно приближаващо такси. То спря бързо, изненадано от помахването.

Темин се качи и посочи движещия се напред автобус. Беше като по филмите.. да принуди шофьора да следва друга кола.. О, чакай..Темин за миг забрави, че целия му живот беше един огромен филм.

Той се облегна назад, неизпускайки от очи тъмно синия автобус.

Преминаха цели два квартала на Сеул и се озоваха в студентския, който никак не се славеше с доброто си име. Темин плати на шофьора не малка сума, за която почти се разплака и слезе от колата. Кай вървеше бързо надолу по улицата, лилавия суичър беше като неонова лампа сред останалите едноцветни багри на населението, затова на Темин не му беше трудно да го следи без да се притесни, че може да го загуби от погледа си.

Кай за обиколи едно от нощните заведения и продължи навътре по тясна, тъмна уличка. Темин беше гледал толкова много филми, че бе почти убеден, че в дъното на улицата няма изход. Той се скри зад един от контейнерите и показа съвсем леко лицето си, за да може да види какво се случва.

За миг си помисли „Хей..какво толкова..просто стоя и се крия зад миризлива кофа с боклук, докато се опитвам да спася задника на едно неблагодарно хлапе"..после мислите му бяха прекъснати от възрастния дух.

„Ето го..това е той. Човекът, който изнудва сина ми"

Темин се съсредоточи върху новодошлия. Беше на средна възраст, с бяла коса и лека козе брадичка. Носеше тъмни слънчеви очила и дълго бяло палто. Изглеждаше сякаш е собственик на някой стриптийз клуб.. Всъщност..Темин изобщо нямаше да се изненада ако този..Кай се беше забъркал с проституция.

Не можеше да чуе за какво разговаряха, но разговора им изобщо не беше кротък. Темин разшири очите си, когато възрастният човек сграбчи суичъра на Кай и го избута грубо назад, следвайки го по стъпките му.

- Малък боклук!-извика непознатият...Това бе единственото, което успя да чуе Темин.

Кай бързо се изправи от земята и измъкна малко ножче, от бог знае къде. Темин стисна ъгъла на контейнера и притеснено се подаде навън, само колкото да следи случващото се.

Сърцето му прескачаше като лудо, а дори не знаеше защо. Защото беше уплашен за себе си? Или защото се страхуваше за Кай?

Беше един непознат, но Темин не беше от типа хора, които просто ще пренебрегнат факта, че едно момче може да загуби живота си просто ей така. Темин измъкна телефона си. Беше готов да се обади в полицията, когато гласът в главата му го възпря.

„Недей..ако се обадиш, той ще го убие"

- А какво искаш да сторя? Да ти приличам на супер герой? – шепнешком отвърна Темин и стисна телефона в дланта си.

Ясно бе, че не можеше да звънне.

Прекалено зает в това да измисли план, с който да спаси Кай, Темин не забеляза кога другото момче се бе откъснало от възрастния човек и тичаше към него. Едва когато Кай го подмина и впери объркания си поглед в лицето му, Темин разшири очите си шокирано.

Кай изръмжа и стисна ръкава на якето му, издърпвайки го към себе си.

Темпото, с което се движеше Кай беше почти непосилно за Темин, но мисълта, че непознат, страшен, опасен човек ги гони съвсем го стимулира да даде най-доброто от себе си. Кай се завъртя съвсем леко, крещейки яростно.

- Какво правиш тук, глупако? Знаеш ли в какво се забърка?

Темин нямаше време да отговори, защото Кай спря да тича и блъсна тялото му към стената.Веднага след това и той се притисна към неговото тяло. Беше почти вечер..дневната светлина бавно угасваше, а уличните лампи вече бяха светнати.

Темин затаи дъх и измести погледа си от този на Кай.

Позата, в която се намираха беше меко казано неудобна и странна.

Почти усети колана на Кай забит в корема си. Сърцето му щеше да изскочи навън. Дъха му бе измъчен от тичането и той с адски сили се опита да се успокои, за да не изглежда нелепо в очите на по-малкото момче.

- Тук трябва да е -чу се крясък и Кай показа лицето си извън малкия ъгъл, в който се бяха натъпкали. – Провери там -нареди отново грубия глас и Кай рязко се върна отново в началната си позиция.

Той се огледа бързо за някакъв изход, но когато осъзна, че такъв няма как да намери или просто така да се появи от нищото, той се видя принуден да стори нещо..което по принцип не правеше на първа среща.

Ръката му се плъзна под коляното на Темин и той рязко го вдигна нагоре, притискайки го в бедрото си. Лицето на Темин се промени светкавично.

- Какво правиш?-измънка и стисна китката на Кай, който не промени позицията си.

- Шшшт..тихо.. Обещавам..няма да боли- в следващия момент Кай се наведе и отвори устните си, за да поеме тези на Темин в страстна целувка.

Ако трябваше да го прави..то поне да беше като хората.

Езика му се прокрадна по този на Темин и докосна нежно небцето му.

- Там -чу се отново грубия глас и Кай притисна тялото на Темин към стената в мига, в който двама едри и задъхани непознати се спряха до тях.

Темин изскимтя в устата на Кай, а Кай стисна езика му между зъбите си. Дланта му употреби сила, за да укроти тялото на Темин срещу своето.

- Не е тук.. –отвърна единия от двамата, все още гледайки в гърбовете на натискащите се момчета – Да вървим на там.

Кай и Темин останаха сами. Целувката си беше свършила работата, но въпреки това Кай не се отдръпна, а продължи да целувка Темин. Сега, когато не трябваше да мисли за това как да спаси живота си, можеше да се наслади на топлата уста на другото момче и плътните, пухкави устни, които бяха просто греховни.

Темин спря да се дърпа..за първи път от доста време гласовете в главата му..просто изчезнаха. Сякаш с магическа пръчица.

В небето се чу гръм и Кай рязко се отдръпна от устните на Темин, които бяха придобили червеникав цвят. Той се усмихна и пусна крака на другото момче.

- Ето, че си можел и да мълчиш.

Темин едва асимилира думите, когато Кай се отдръпна от него.

- Не стой тук до късно..опасно е.. И, благодаря за целувката.

Кай премина с език по долната си устна преди да се обърне и да се отдалечи.

А Темин стоеше като вцепенен все още притиснат към тухления ъгъл.

- Какво..се..случи..току що?-попита едва... но този път..нямаше кой да му отговори на въпроса.

Нямаше ги..гласовете.