Гневът - нещо твърде болезнено,
остро, метежно,
но най-вече нежно
- обгърнал гърлата ни,
сърцата, душите,
като с нежна, отровна коприна.

Този златист грях във вените оттича,
прелива, удавя и най-човешките мисли,
остава на воля да пламти огъня,
Предричащ неизменно страдание
на всеки наивник.
Наивник, дръзнал да обикне
тез тъй слаби души.

Но кажи ми ти, вречи се,
с прошка не дарявай ме,
а с нож, пропит със смърт уханна,
благослови ме с този дар,
дори ме прокълни без жал
- дай мир на моята душа
и запомни: щом веднъж гнева пропаднал
е прегризал алените вени,
отново ще те нараня.

____
И отново, това чудо го съчиних, когато бях... хммм, да речем доста психически нестабилна. Надявам се да ви допадне, въпреки липсата на рима.