Среща?
Гл.т.Мина
Като цяло,седмицата мина добре.Както обикновено.Кихюн забрави ма случая със Айм и Кими.Но все пак наблюдава Айм.Горкият 😂😂.Днес сме петък.Последният ни час свърши и след по-малко от 5 секунди класната стая се изпразни.Само нашата група беше останала.Тръгнахме си и решихме да минем през Starbucks,който беше на 10 минути пеша от къщата ни.
Аз,Уонхо,Айм и Кихюн си взехме фрапучино:
Минхюк,Хюнгуон,Ноя и Минзу,капучино:
А Кими,Джухиън и Шоуну,студено мокачино:
Прибрахме се и аз се качих в стаята си и моментално се проснах на леглото.След малко на вратата се почука.
-Да?-казах аз,все още легнала.
-Мина може ли да поговорим?-беше Уонхо.
-Да влизай.-казах му,след което той влезе и затвори вратата.-Ъм исках,да те питам,искаш ли да излезем?-попита несигурно той.
-Като на среща ли?-попитах.
-Ами...да..-отговори ми Уонхо.
-Добре.Ами супер.Кога?-попитах.
-Утре,в 20:30 бъди готова.-каза ми той.
-Ами супер.Нямам търпение.-казах му радостно аз.Тогава той разтвори,ръцете си за прегръдка.Май сънувам.Момчето,което харесвам от вече 2 месеца,ми предлага да го гушна?Еми няма да откажа.Отидох и го гушнах.
-Хубав парфюм.-казах му аз.
-Ами благодаря ти Мина.-каза той,след което излезе.Трябваше да отида и да си купя дрехи.Но той не ми каза дали официални или нещо по-спортно.Нищо,ще ме пиша,когато съм в мола.
-Ноя отиваме до мола.И не приемам ,,не,, за отговор.Спешно е.-казах й аз и излязох от стаята й.След пет минути тя най-накрая се оправи и тръгнахме с колата ми.
-Има ли причина за да отидем до мола?Да имаш да ми казваш нещо?-попита ме тя.
-Уонхо ме покани на среща.-казах й аз и едвам се сдържах,да не изпищя от щастие.
-Омоооо сериозно?Много се радвам.Къде ще ходите?-попита ме тя.
-Ами не ми каза.Чакай ще му пиша.
Чат
Мина:А всъщност къде ще ходим?
Уонхо:Изненада.И също не бъди официална.Избери си нещо по-спортно.❤
Мина:Добре,благодаря.Чао❤
-Каза нещо по-спортно.-казах аз на Ноя и влезнахме в мола.
Купих си това за срещата:
А Ноя си взе:
След,което се прибрахме и аз веднага си легнах,за да може да към бодра за утрешния много важен за мен ден.
*На следващия ден*
16:00
Сутринта станах към 12:00,закусвах и седнах да гледам анимации с Кими.Гледахме до 15:00,след което седнахме да ядем и всеки си отиде в стаята.Аз легнах да поспя до 18:30.Сега вече е 19:30 и мисля,да започвам да се оправям.Влезнах и си взех душ,след което извиках Минзу да ми направи грима,който изглеждаше така:
(без веждите)А косата я направих така:
Сега ми остана само да се облеча.Вече бях напълно готова.Часът беше 19:20,когато на вратата ми се почука.
-Готова ли си?Ехааа,много си красива.-влезе Уонхо.
-Да,да вървим.Благодаря.-казах му аз,и двамата излезнахме.Обаче проблемът беше,че всички бяха в хола,през който ние минахме.
-Вие двамата,на къде сте тръгнали толкова тъмно?-попита ни Хюнгуон,с подозрение.
-На три бягаме,чу ли?-казах шепнейки на Уонхо.
-Едно,две,три!-каза той и двамата побягнахме.
Той беше облечен така:
Качихме се в колата му,и тръгнахме.Скоро стигнахме и аз останах без думи.Бяхме в огромен лунапарк.
-Аз.......не знам какво да кажа........невероятно е.-казах аз и се хвърлих на врата на Уонхо.
-Радвам се,че ти харесва.А сега нека влизаме.-каза той.Странно нямаше никакви хора?
-Ъм защо няма хора?-попитах аз.
-Защото го наех само за нас двамата.-каза той и се усмихна.
-Наистина?Благодаря ти!-казах му аз.Качихме се на влакчето на ужасите.Ядохме и захарен памук.Уонхо игра на една игра,в която ако уцелиш с топка шише,печелиш нещо.Той ми спечели огромно плюшено мече:
Най-накрая се качихме на виенското колело.Точно стигнахме до върха и кабината спря и в небето се появиха,фойерверки.Не мога да повярвам.В небето беше изписано ,,Мина ще станеш ли моя?,,.Щом го прочетох се обърнах към Уонхо,който се беше усмихнал.
-Да!Да!Да!-казах му аз и му се метнах на врата.А той ме целуна.Дъхът ми секна.Момчето,което обичам най-накрая ще бъде заедно с мен.
-Обичам те!-казахме двамата едновременно.Слезнахме и си тръгнахме,заедно хванати за ръце.Навън беше тъмно.Часът беше 23:30.Прибрахме се и отключихме входната врата...
Нова глава!Мнение в коментарите!Обичам ви!Ай чао!😂😂😂
Bạn đang đọc truyện trên: Truyen247.Pro