Младчи и Фони си играеха стаята на Той Бони.

Фони:

-Хей ти мамиш.

Младчи:

-Не не мамя. Просто ние сме на леглото, а то е подскокливо.

Фони:

-Е тогава защо играем на Монополи на легло?

Младчи:

-Да аз от къде да знам.

Изведнъж лампите изгаснаха. През вратата влезе някой.

Фони:

-Какво кой е там?

Човек:

-Тихо аз съм Фокси. Сега има ме жертва затова мълчете, за да не ви открие.

Младчи:

-Тук има човек? Той ще ни нарани ли?

Фокси:

-Да. Ще ви нарани. Затова мълчете и ме изчакайте. Щом дойда при вас това означава, че вече е безопасно, но до тогава мълчете и не викайте.

Фони:

-Добре обещаваме.

Фокси:

-Добре.

Фокси затвори внимателно вратата и отиде на мястото си.

Сянка Бони:

-А така Фокси хайде изоста ви ги. Понякога дори и ти си толкова наивен и глупав.

Играча днес беше Майк. Той беше доста не опитен и едва ли щеше да уцеле е. Младчи и Фони стояха в стаята и искучаеха. Не можеха да си играят, защото щяха да се издадат. След малко Фони не издържа и реши да излезе от стаята. Младчи го хвана за ръката и го дръпна на леглото. След това седна върху него.

Фони:

-Хей махни се от мен.

Младчи:

-Не няма да го направя. Ти Замалко не излезе от стаята, а Фокси ни каза да не излизаме от стаята и да сме тихи.

Фони:

-Хайде разкарай се от мен.

Младчи:

-Не няма.

След малко се чу как вратата се отвара. Фони и Младчи се скриха зад леглото. Тогава Майк влезе в стаята. Той светна и поогледа. Фони бутна Младчи и той отиде под леглото. Когато той погледна зад леглото видя Фони. Майк се приближи до него, а той се отдпъпваше. След малко се появи Сянка Бони и го изплаши.

Сянка Бони:

-Съветвам те да бягаш.

Майк:

-К...Кой си ти?

Сянка Бони:

-Не ти и трябва да знаеш. Ти просто изчезни от тук.

Майк така се стресна, че изпусна фенерчето на земята и избяга. Фони стана и го прегърна. Сянка Бони го хвана за ръката и веднага го заведе в неговата стая, но първо изгаси лампата там където е Младчи.

Сянка Бони го бутна на леглото.

Фони:

-Ох.

Сянка Бони седна до него.

Сянка Бони:

-Дай си ръката. Явно си се одраскал.

Фони:

-Ами да много ме боли.

Сянка Бони го превърза.

Той Фреди се затича и отиде веднага в стаята на Той Бони. След това светна лампата. Младчи излезе из под леглото и отиде при Той Фреди и го прегърна.

Младчи:

-Моля те помогни на Фони.

Той Фреди:

-Какво? Защо? Какво има и защо да му помагам?

Младчи:

-Сянка Бони дойде тук и го отведе. Сега не знам къде е.

Той Фреди:

-( Какво Сянка Бони го е отвел ли? Леле мале, но аз знам какво ще направи с него. Трябва веднага да го спася преди да стане прекалено късно. ) Младчи ти стой тук докато не дойде някой. Не излизай от стаята разбра ли ме?

Младчи:

-Да добре ще стоя тук. Само му помогни.

Той Фреди:

-Ще му помогна ти не се безпокой.

Младчи го пусна. Той Фреди затвори вратата и се затича към стаята на Сянка Бони. Когато отвори вратата той видя, че Сянка Бони е върху Фони и се запътва ше да го съблича. Той Фреди го одари и Сянка Бони падна зад леглото.

Той Фреди:

-Фони добре ли си?

Фони:

-Само ме изкарай от тук.

Той Фреди взе Фони и го изнесе от стаята. Дотогава останалите го търсеха. Фокси беше хванал ръката на Младчи. След това те срещнаха Той Фреди който носеше Фони.

Бони:

-Фони? Той Фреди ти си го спасил?

Той Фреди:

-Да така се оказва. Аз просто не исках той да преживее същото което аз преживях като малък.

Т. Фреди предаде Фони на Голди.

Бони:

-Т. Фреди кажи ми какво ти се е случило. Само че в моята стая. Хайде.

Т. Фреди:

-Ами ДОБРЕ.

Извинете ме за повторенията.
А и може би си е доста скучничка и дори не е по - разказа, но ви обещавам, че ще го оправя Той Фреди и Той Бони отново да се съберът.