Неутрална гледна точка

Kim Taehyung не можа да понесе думите на Hobi. Само при мисълта, че може наистина да е извършил подобно престъпление го нараняваше.

Червенокосото момче никога не би си помислило, че е способен на подобна измяна (към себе си).

Колкото и ядосан да е бил, наистина ли е възможно да отнеме човешки живот?

Докато вървеше по тротоара, Taehyung се спря срещайки се нещо.

— Bogummie, не мога да ти дам толкова голяма сума. – отвърна Taehyung, като нежно галеше косата на гаджето си.

— TaeTae, какво става ти нали ме обичаше? – Park се разплака, отдръпвайки се от гаджето си.

— Обичам те разбира се! Просто не мога на този етап да ти дам тази огромна сума, но повярвай ми в най-скоро време ще–

—Не искам да те слушам повече! Късаме.

Taehyung се хвана за главата, когато срязращата болка изведнъж нахлу. Той не можеше да повярва, започваше да си спомня!

Точно когато още един много важен и ключов момент щеше да се отвори в съзнанието на младото момче изведнъж всичко пред него стана черно, Kim Taehyung беше блъснат от кола. Нарочно.

Авторска бележка: Извинявам се за забавянето, бях изгубила отново желанието да пиша тази история :')