Неутрална гледна точка

— Taehyung, бовмално е да не си спомняш все пак беше в катастрофата и пострада. – каза Hoseok, след което потупа нежно другото момче по рамото.

— Знам, че не можеш да повярваш, но това е истината. – довърши Hobi.

— Защо не си ми казал? – едва попита Taehyung, докато сълзи напираха в очите му.Той не можеше да повярва на ушите си.

Jungkook, който беше от другата страна на тротоара, облегнал се на една стена и дишаше тежко. Горкото чернокосо момче никога не би предположил, че Taehyung е убиец.

Чернокосото момче се нуждаеше от няколко секунди да се самосъзнание, след което си тръгна по възножно най-бързия и незабележим начин.

— Знаех, че няма да го преживееш Tae. За това толкова много се опитвам да те предпазя, никой друг няма да може да те приеме с подобно минало.

— Наистина ли е толкова зле? – едва промълви Taehyung преди да остави сълзите си на свобода.
Всичко се случваше твърде бързо, а той нищо не разбираше. Не можеше да си спомни що за ужасен човек е бил, което го кара да се самосъжелява.

— Наистина ли искаш да знаеш? – попита най-добрият му приятел/гадже.

Taehyung просто кимна с глава, изтривайки част от сълзите си.

— Добре ще ти кажа, но нека седнем някъде не стой прав. – каза Hoseok и двете момчета се отправиха към близкото кафе.

Жалко обаче че не знаеха за Jungkook и за това, че той е ужасен от Taehyung – не иска да го вижда дори.

Авторска бележка: Горкият Jungkook :(
П.С тази глава е мега скучна =, =