Гледната точка на Taehyung

-Забави се. При това много. - стресна ме гласът на Hoseok веднага щом се върнах на работа.

-Нямаше ме само 30 минути, спокойно hyung. - отвърнах

-Съжеляам Tae, но е нормално да се притеснявам след онзи случай. - каза с нотка тъга в гласът му.

-Моля те Hobi не ми напомяй. - казах с тъжен глас

-Taehyung до кога ще страдаш и ще се самообвиняваш, кажи ми?

Ретроспекция

-Bogumie много те обичам знаеш го нали?

-Разбира се TaeTae. Ти си единствената и голямата ми любов!

-Моля те никога не ме оставяй hyung!

-Разбира се Tae ще бъда до теб винаги, обещавам.

°°°°°
-Не искам да те виждам повече! От както разбрах за тайната ти, не мога да остана с теб Taehyung.

-Моля те дай ми шанс да ти обясня hyung. Не е това което си мислиш!

-Съжелявам, но е прекалено късно за нас. Сбогом Kim Taehyung.

-Хей, къде се отнесе пак?

-Никъде. - отвърнах след като си поех дълбоко въздух

Колкото и да се опитвам да забравя, миналото ми винаги ще ме преследва.

-Хайде Tae, Jin и Namjoon ни чакат.

-Да вървим тогава.

Авторска бележка: Нещата стават доста сложни 0.0