Гледната точка на Taehyung

Отдавна не бях разговарял с Jimin, мой стар приятел, благодарение на който работя тази професия.

Jimin ме подкрепи финансово, като знаеше, че с моята "красота" ще изкарвам много пари.

И аз какъвто идиот съм, веднага се съгласих. Знаех че по цял ден просто ще ми се налага да мамя разни идиоти, наблюдавайки какво точно искат да чуят - казвам им го и готово! Фасулска работа.

За мое сведение обаче, не премсетнах факта - че никой не се интересува от гледане на бъдещето или съмнение във връзка. Все пак хората имат ум в главите си и могат и сами да го предвидят или разберат.

Когато бях на път да се откажа от всичко, с други думи предната седмица - Jimin ми се обади и за пореден път успя да ме завърти на пръста си, след като ме оведоми за един богат хлапак, нуждаещ се за консултация с гледач.

Тогава лампичката ми светна и си казах "Какво пък толкова?".

Тук да се беше появил някой ангел закрилник, за да ме спре.

Ако знаех какво щеше да стане никога нямаше да го допусна. Дори и да беше за милиарди..

Проклет да съм.
Проклето да е сърцето ми.
Проклет да бъде и умът ми.

Не исках да се случи.
Не исках отново да се влюбя.
Не исках отново да усетя забързания ритъм на сърцето си.

След като видях това момче - толкова крехко, невинно и заблудено.

След като видях сълзите му и усмивката му усетих нещо в мен.

Това, което си обещах да заровя завинаги.
Това, което не смеех да спомена на глас.

Проклет да съм, че изобщо го отеших.
Проклето да е сърцето ми също, което предаде ме пак. Отново ме накара да се влюбя - мамка му!

-Приятно ми е Taehyung! - каза той с лека усмивка на лице

-Пр- бях прекъснат от звъненето на нечий телефон (неговият).

-Ало? Да скъпа, взех я не се тревожи. Какво? Няма да можеш да дойдеш да си вземеш чантата? Добре ще ти я пратя. Да няма проблем. Обичам-

Телефонния разговор приключи, без тя дори да го остави да каже "Обичам те". Каква кучка!

Jungkook поклати глава леко и се изправи от стола. Погледна ме, че изглеждах объркан след което каза:

-Някой път може да ми пишеш, ще ми е приятно да имам още един приятел.

Приятел. Тази дума определено заболя.

-Разбира се и на мен ми беше приятно да се запознаем Jungkook. - казах с леко наведена глава.

Тъкмо когато ми се стори че той излезе, повдигнах главата си и усетих неговите ръце около кръста си. Той ме прегръщаше.

Млъкни сърце, ще те ударя!

-Благодаря ти за всичко. - каза той с тих глас след което си тръгна, оставяйки ме с червени бузи от срам.

°°°°°

Авторска бележка: Май някой се влюбва *giggle*