Двамата седнаха на леглото, след като Тейонг се изкъпа. "Знаеш, че може да излезем? Не сме длъжни да седим вкъщи." 

   Те кимна. "Знам, но е едва седем сутринта. Приятелите ти будни ли са по това време?" 

   "О, искаш да излезеш с приятелите ми…" провлачи той. "Юта може да е буден, Джони със сигурност ще е, а Теил спи много." 

   "Хммм. Предполагам, че можем да излезем, когато се събуди Теил." Тейонг се усмихна и се пресегна, за да вземе дистанционното от нощното шкафче. Дже кимна и извади телефона си, докато приятеля му превърташе между каналите.

Групов чат

до: Накамото, Джони, Теил 

Тейонг иска да излизаме с вас днес, кажете, че сте заети, за да можем да останем само двамата.

изпратено 07:17 АМ

Джони: Не съм зает и бих искал да се видим. 

получено 07:18 АМ

Джони, не.
Направи точно обратното на това, което исках.

изпратено 07:18;АМ

Джони: Ще ти звънна. 

получено 07:18 АМ 

Не, недей! 

изпратено 07:19 АМ

   Силният рингтон на Джехьон стресна Тейонг, който спря телевизора и срещна поглед с приятеля си, който се правеше, че не чува нищо. "Няма ли да вдигнеш? Джони е." 

   "Ъм, да…" той натисна зелената слушалка, а на екрана се показа Джони, който истерично поздравяваше момчетата за добро утро.

   "Добро да е, Джони." 

   "Добро, Те. Чух, че искаш да излизаме? Обещавам този път да не те напия." момчето постави ръка на сърцето си.

   "Добре." засмя се Тейонг. Несвързани звуци грабнаха вниманието на момчетата и Джони се подсмихна, като обърна камерата и показа спящия Теил, сгушен в одеялата.  

   "Все още говори на сън. Нямам идея какво казва, но виж колко е сладък." изписка Джони, доближавайки камерата до лицето на момчето.

   Джехьон наблюдаваше начина, по който Те се усмихваше към екрана. "Сладко, но защо си там?"

   "Прекарах нощта прекалено пиян, за да се прибера. Както и да е, ще го събудя и ще дойдем да ви вземем." 

   "Няма нужда да го събуждаш, можем да излезем по-късно." опита да се оправдае Тейонг. Ако беше Теил, определено би искал да поспи още малко.

   "Глупости. Има увеселителен парк, който си умирам да посетя. Колкото по-рано отидем, толкова по-добре. Ще се видим в и половина!" 

   Джехьон изглеждаше притеснен, когато Тейонг остави телефона му. Виждайки това, момчето искаше да го попита какъв е проблемът, но пропусна шанса си, когато вратата на стаята му се отвори със замах. 

   “Мамо, какво правиш?” подскочи Дже, срещайки познатата фигура на майка си. “Не може да нахлуваш просто така!”

   “Важно е. Баща ти и аз намерихме сладко момиче, с което ще отидеш на среща! Семейството и е богато като нашето.”

   “Не можете да го направите, аз трябва да съм човекът, който ще избере с кого да отиде на среща!”

   “Джънг Джехьон, дадохме ти няколко пъти шанса да си намериш своето момиче, но никога не го правиш! Скоро ще станеш голям и все още нямаш приятелка! Оправяй се, ще се срещнем със семейството и след два часа.” 

   “Вече имам планове!”

   “Плановете ти се отлагат.”

    На Те му беше неудобно да стане свидетел на всичко това. Майка му изглеждаше като жена, която си тежеше на мястото в момента, а синът и едва се справяше със ситуацията. Въздъхна неспокойно и прокара пръсти през косата си.

   “Мамо, моля те!” 

   “Не.” Джехьон изхвърча от стаята и слезе надолу, откъдето се чу тряскане на врата. 

   "Толкова е чувствителен, когато говорим за момичета. Сякаш е обратен." майката на Дже се опита да се извини на Те, който се опитваше да се скрие зад възглавницата.

   Тейонг не искаше да се бърка в проблема и кимна. "Дано не е като онези болни копелета. Мисълта, че може да е гей, ме разтърсва, бих го убила, ако беше." 

   С това жената излезе и затвори вратата след себе си. Нещо силно се сви с корема на Тейонг, припомняйки си думите и. Фактът, че имаше смелостта да говори по този начин за сина си, говореше много. Със сигурност баща му беше същия като всички останали богаташи. 

Хайде, Те. Отиди и виж как е. Той беше до теб, сега е твой ред.

   Той стана от леглото, отвори вратата и надникна, оглеждайки наоколо. Беше чисто. Тейонг със сигурност не искаше да се засича с хомофобските му родители. 

   Когато стигна до стаята на Джехьон, момчето отвори вратата, а пред него беше приятелят му, който беше облечен по нормален, неофициален начин. "Какв-" 

   "Шш, Джони каза, че ще е някъде на ъгъла. По-добре да побързаме." 

   "Няма ли да ходиш на срещата?" 

   "Разбира се, че не. Не харесвам жени. Ще поема последствията по-късно, нека се забавляваме." 

   Тейонг трябваше да признае, ще се гордееше с приятеля си. Очакваше да направи каквото майка му каза, но Джехьон продължаваше да му показва колко различен всъщност бе. 

   Бе бунтар, а измъкването от дома му беше по-лесно от очакваното. Дже го преведе през най-задната част на имението. Тейонг не успя да се наслади на различните пищни цветя, но мислено си направи бележка да помоли приятеля си да го разведе тук някой ден. 

   Момчетата изтичаха останалото разстояние, когато видяха колата на Джони. Те скочи първи, последван от Дже, който влезе прекалено навътре в колата, а също и в нечие лично пространство. Беше наполовина легнал върху Тейонг. Двамата се изчервиха. 

   "Прощавай." смъмри Дже, нагласяйки се по-удобно. 

   "Няма проблем." Джони се подсмихна, докато гледаше приятелите си на огледалото за задно виждане. Щеше да е забавен ден.