– предупреждение: лек смът?

   "Животът с Тен и семейството му ми помогна много. Разсейвах се от случилото се. Станах по-силен, депресията се оправяше. След пет месеца се чувствах добре." 

   Джехьон винаги се бе чудил какво е депресията. За щастие, никога не бе подлаган на психически тормоз, но симпатизираше на тези, които трябваше да минават през такива неща.

   "Ще пропусна няколко години и ще започна направо да ти разказвам от момента, в който станах пълнолетен, тогава бяха трудни времена. Часовниците ни започнаха да тиктакат и напрежението ни настигна. Трябваше да помагаме по някакъв начин на семейството и решихме да започнем да работим." той си пое дълбоко дъх.

   "Една вечер се прибирах от работа, когато намерих апартамента с главата надолу. Тен го беше потрошил, когато до него достигнала новината, че родителите му са били убити за време. И както мен, той изпадна в депресия, но много по-зле?" 

   "По-зле?" Тейонг кимна.

   "Плачеше ден и нощ, никога не ядеше. Понякога го насилвах да яде, но накрая повръщаше всичко. Не напускаше къщата, което беше трудно за мен, трябваше да работя и да се грижа за него, но не ми беше проблем, обичах го и той ме обичаше."

   Дже кимна.

   "Опитах всичко, за да го направя щастлив, но не продължаваше дълго. Веднага след това се връщаше към старото себе си. Това се повтаряше до деня, в който умря. Помня го сякаш беше вчера." 

• • •

   Времето сякаш бе спряло, в съзнанието им не се прокрадваше никакво притеснение, докато нощта продължаваше. Гореща плът до гореща плът, скимтения и тихи стонове на наслада изпълваха въздуха. 

   Всички мелодии на секса се съчетаваха заедно, правейки сладка за ушите им музика. Тейонг приклещи Тен в ръцете си, докато тазовете им се движеха един срещу друг в ритъм. Устните му гладно хапеха разголения врат на Тен, произвеждайки още сладки стонове.

   Любов и страст се обменяха между двамата с всеки тласък. Телата и душите им се съчетаваха.

   Всички движения и звуци спряха от веднъж, лунната светлина, влизаща през прозореца, оформяше сенките на двойката, които лежаха в обятията си. 

   Тейонг прегръщаше Тен и спеше спокойно, а той стоеше буден, наслаждавайки се на човека, който го правеше щастлив през най-мрачните му дни.

   Знаеше, че това е последният му ден. Тъгата му не спираше да го разкъсва, без значение колко я игнорираше. Тейонг го прави щастлив, но секунди след като той изчезнеше, мракът го помиташе като цунами.

   Размърда се в ръцете на Тейонг, за да свърже ръцете им. Гледаше как числата спадаха драстично.

000 - 00 - 1 - 57 - 24 

   Един час, петдесет и седем минути и двадесет и четири секунди му оставаха, когато дръпна ръката си. Сълзи напълниха очите му, докато премахваше ръката на любимия си от себе си. Изправи се, облече се и намери хартия и молив. 

   Написа бележка, която остави на възглавницата. Задържа подсмърчанията си, остави всичко зад себе си, излизайки от апартамента.

• • •

   "Бележката много ми напомни на тази на баща ми. Мога да рецитирам всяка дума, която бе написал." 

   "Те не е нужно–"

•••

   Благодаря ти, че ме правеше щастлив. Благодаря на Господ, че те срещнах в първи клас, направи живота ми по-хубав. Ти и семейството ми бяхте единствените, които обичах повече от себе си. От първата ни прегръдка, целувка и първия ни път - обожавам всичките ни моменти. Ти си сродната ми душа, единствен си ми. Съжалявам, но трябва да те оставя.

   Депресията няма да изчезне, въпреки всичката помощ, която ми даде. Изяжда ме жив. Трябва да вървя, но знай, че винаги ще съм с теб. Не позволявай на смърта ми да ти повлияе. Съжалявам, че съм такъв страхливец, ще те разбера, ако ме намразиш.

   Дадох ти останалото си време. Възможно е, когато четеш това, мен вече да ме няма, но ще съм с родителите си. Ако някога имаш нужда от помощ, Марк И…отиди при него. Тейонг, обичам те толкова много, любов. Съжалявам.

   Вълна от всевъзможни емоции заля изведнъж Тейонг. Той изпусна бележката и скочи от леглото, навличайки дрехите, които бяха по пода. 

   Нямаше време да събере мислите си, докато хвърчеше от апартамента им. Едва не падна по стълбите, викайки безпомощно Тен.

   След известно разстояние от апартамента им Тейонг видя Тен. Извика го, тичайки с все сили към него, никога не беше тичал така. Той се обърна, а на лицето му бе изписана тъжна усмивка.

   Тейонг можеше да види сълзите, които се стичаха по бузите на любимия си. Той каза нещо преди да погледне към ръката си. Те погледна на свой ред, като не забавяше ход.

5...4...3...2..

   Последната секунда двете момчета срещнаха погледите си. Тен си пое рязко дух, падайки на колене. Тейонг изкрещя, добирайки се до момчето, и вдигна тялото му в ръцете си.

   "Не! Тен!" 

• • •

   Джехьон подсмърчаше в ръкава си, докато Те бе поплакал във възглавницата си. Дже не искаше да слуша повече, беше прекалено много за сърцето му. 

   "Е, сега знаеш по-голяма част от историята ми…" смъмри Те, след почти тридесет минути опити да спре плача си. "Тъжно е как всеки, който ме обича, умира. Мисля, че съм прокълнат." 

   Той се засмя тихо. Дже не знаеше как да отговори, нямаше думи.

   "Затова винаги се държа така с хора, които искат да ми помогнат, знам, че ще умрат заради мен. Не мога да обичам вече заради постоянния страх, че няма да успея да ги направя щастливи и защото Тен е... единствен." призна си той.

   Джехьон не можеше да го погледне в очите, толкова много неща му се събраха, че му се зави свят. "Всичко, което мога да кажа е, че съжалявам. Имал си трагичен живо, но сега ще е по-добър. Знам, че ти е трудно все още, но живей свободно живота, който ти осигурявам." 

   "Хах. Да, ще видим." Тейонг се изправи и отиде в банята. Джехьон се парализира, искаше да го последва, но не можеше, сякаш мислите му му тежаха.

   "О, Те…" каза сам на себе си. Водата от душа шумеше, Дже искаше да покаже на Тейонг, че вече не е сам, но може би от това се нуждаеше момчето сега. "Тейонг?" Джехьон почука, след като намери сили да се изправи от леглото.

   "Не знам дали искаш да си сам, но, ако искаш, ще се махна." без отговор. "Ако искаш да остана, спри душа, ако ли не, продължавай да се къпеш." 

   Сърцето на Дже забърза ритъм, давайки на момчето няколко секунди. Точно когато мислеше да се маха, водата спря. Вратата на кабината се отвори, а от нея се показа Тейонг, който все още беше с дрехите си.

   "Какво казваше? Не успях да те чуя." 

   "О, ами–" разочарование и неудобство се изписаха на лицето му и това беше ясно. "Аз–" 

   "Шегувах се." Те се опита да се усмихне леко. "Исках да избистря ума си, остани…, но първо ще се изкъпя."

   Джехьон се усмихна и кимна.