Вечерта, когато двете момчета се прибраха, бяха посрещнати от родителите на Дже, които, за радост на Тейонг, не ги разпитваха много. Той си бе помислил, че отново ще имат "семейно" събиране, но Дже ги разубеди с измъченото си изражение.

   След като се измиха и преоблякоха в пижамите си, Тейонг легна и почти веднага заспа. Спеше неспокойно, ярки спомени на него и Тем изникваха в съзнанието, сънят му бързо премина от щастлив в мрачен, щастливите спомени бяха заменени с тъжни.

   Не знаеше колко дълго бе сънувал, но ,когато се събуди, не беше сам в стаята.

• • •

   "Тен, защо си толкова труден!?" той и Тен се излежаваха на дивана. Момчето гушкаше възглавница, а Тейонг се опитваше прегърне приятеля си.

   "Не съм..." каза той с нотка фалшива невинност в гласа си.

   "Искам да се гушкаме, а ти не ми показваш никаква любов." изплака Те. "Ще бъда ли обичан отново?"

   Тен се засмя и махна възглавницата от себе си, пльосвайки се върху стомаха на момчето. "Спри да хленчиш, обичам те."

   Тен постави главата си на гърдите на Тейонг, а туптенето на сърцето на любимия му го преспиваше. Те обви ръцете си около момчето, пръстите му минаваха нежно през косата на Тен.
"И аз те обичам... повече, отколкото можеш да си представиш..."

× × ×

   Тейонг не можеше да повярва къде влезе. Малкият апартамент беше с главата надолу. Листове бяха разхвърляни навсякъде, стъклата бяха счупени, покриващи целия под. Той свали горнището си и започна да оглежда бъркотията.

   "Тен?" извика той. Нямаше следи от влизане с взлом, което означаваше, че единствено Тен би могъл да го направи. "Съкровище?"

   Тейонг бавно натисна дръжката на вратата на спалнята им. Той беше в ъгъла, клатушкайки се напред - назад с мокро от сълзи лице. "Те..."

   Той се изправи и прегърна любимия си, заридавайки силно на рамото му. "Какво се случи?"

   "Родителите ми...Били са убити...Родителите ми са били убити, Тейонг!"

   Стомахът на момчето се сви на топка. Чувстваше родителите му като негови, приемаха го винаги и показваха безусловна любов, такава каквато и показваха и на сина си.

"Какво? Не...не..."

"Не знам какво да правя..."  Тен се отмести от обятията на любими си. "Убий ме. Убий ме, за да съм отново с тях. Убий ме, Тейонг!"

Той викаше и удряше гърдите на Те. "Тен, спри!" очите му се насълзиха. "Всичко ще е наред! Моля те, успокой се!"

"Ако ме обичаш, ще ме убиеш!"  когато не получи отговор, момчето се изтръгна от прегръдката и излезе от стаята, затръшвайки вратата след себе си. Силният вик на Тен можеше да се чуе от хиляди километри какво оставаше за Тейонг, който беше на врата разстояние от съкрушената си любов.

"Не мога и няма..."

• • •

   "Добре ли си?" той се протегна, хващайки нечия ръка. Дишането му беше учестено.

   "Джехьон?"

   "Аз съм. Потиш се като за световно, добре ли си?"

   Той пусна ръката на Дже и се опита да стабилизира дишането си, прогонвайки спомените от съзнанието си, като кимна.

   "Сънувах кошмар."

   "Не е нужно да ми казваш за него. Искаш ли чай? Или вода? Ще помогне–"

   "Искам да ти разкажа за бившия си, Тен...умря преди единадесет месеца."

• • • 

   Никога не си беше представял, че ще разказва за миналото си в шест сутринта на някого като Джехьон, но ето го тук, в леглото с чай от лайка в ръце и объркания Дже пред него.

   Остана известно време в тишина, мислейки как да обясни всичко.

   "Срещнах Тен в училище. Беше нов ученик, душата му беше чиста и невинна, всички го харесаха в началото, беше толкова смел и общителен...бе слънцето, светлината, от която училището ни се нуждаеше."

• • •

Ученици, посрещнете новия си съученик."

"Здравейте! Името ми е прекалено сложно за произнасяне, затова ме наричайте просто Тен. Приятно ми е да се срещнем, надявам се, че ще бъдем приятели!"

Той се поклони и седна на мястото пред Тейонг, който беше прекалено зает да си драска в тетрадката, пръст потропа на чина му и той вдигна глава, срещайки се с непознати очи.

"Здравей! Как си? Харесват ми драскулките ти! Изглеждаш приятен човек, нека сме приятели!"
Те се усмихна. "Наистина си щастлив."

"Животът е кратък, трябва да живееш щастливо. Така ми казаха нашите."

"Хммм, добро мото, според което да живееш. Добре, ще бъда твой приятел! Казвам се И Тейонг." двете момчета стиснаха ръцете си, усмихвайки се един на друг.

"Наричай ме Тен."

• • •

   "Останахме приятели до гимназията, когато нещата започнаха да се усложняват. Забелязах промени в себе си, когато бях около него - засрамявах се много. Питах родителите си какво е това чувство, а те ми казаха, че се влюбвам. "

   Джехьон продължаваше да го слуша така концентрирано, заинтересовано, дори леко му завиждаше. Той бе открил любовта и родителите му приемаха сексуалността на Те, докато тези на Дже нямаше да я приемат.

   "Знаех, че никога не бях изпитвал влечения към момичета, но не предполагах, че ще се влюбя в най-добрия си приятел. Дистанцирах се за определено време, докато един ден не ме хвана."

• • •

Тейонг ходеше из празните училищни  коридори, след като приключи наказанието му. Беше глупаво да го натопят. Някой беше откраднал време от непознато за Те дете и все пак му наложиха наказанието.

   "И Тейонг!" извика някой. "Знам, че ме чуваш!" той спря и се обърна, срещайки тичащия към него Тен. Сърцето му ускори ритъм и бузите му поруменяха. "Къде се губиш?"

   "Аз...бях зает. Защо си още тук?"

   "Довършвах проект." Тен го удари по рамото.

    "Това за какво беше?!"

    "Игнорираш ме! Не си ми говорил от седмици! Защо ме игнорираш? Да не се случва нещо у вас?"

   "Не. Всичко е наред. Просто се чувствам странно напоследък." момчето се подсмихна, обърквайки Тейонг. "Какво? Защо ме гледаш така?"

   "Минаваш през пубертет!"

   "Не е вярно!" 

   "Хммм. Това пъпка ли е?" пошегува се Тен, доближавайки се до лицето на Те.  "Пораснал си. Харесвам високи момчета."

   "Достатъчно!" той бутна леко назад момчето пред себе си. "Ти си този, който ме кара да се чувствам странно."

   "Какво направих?"

   "Ти си ти. Усмихваш се сладко, смехът ти е мек и очарователен! Ти– ух! Караш ме да се чувствам неудобно и не знам какво да правя, защото не искам да повярвам, че се влюбвам в теб! Ти си най-добрият ми приятел и не искам нещата между нас да са неловки  и се дистанцирах, за да се отърва от проклетите чувства-"

   Втори удар по рамото хвана момчето неподготвено и погледна Тен.

   "Затова си ме игнорирал! Защото ме харесваш?!" той не можеше да повярва. "И аз те харесвам, но да си ме видял да се отдалечавам от теб? Господи, толкова си глупав. Сериозно."

   "Чакай, да не би да си признахме и двамата за чувствата си?"

   "И Тейонг, кълна се."

• • •

   "След този ден станахме двойка. Никога не се бях чувствал по-щастлив. Бяхме заедно и въпреки това не развалихме приятелските си отношения, както смятах, че ще стане. Съдба! Сякаш бе създаден за мен и аз за него, бяхме сродни души."

   Тейонг се усмихна при тази мисъл, след което се фокусира върху следващата тема, върху която щеше да говори.

   "Нещата вървяха добре, докато един ден родителите ми не смогваха да поддържат семейство ни вече. Гледах ги как едва свързваха двата края, къщата ни се разпадаше. Изгубихме всичко, което имахме. Единствените неща, които можех да запазя със себе си, бяха дрехите на гърба ми."

   Почувства нуждата да заплаче, болката в гърдите му растеше с всяка дума.

   "Стресът хвана първо майка ми. Нямаше къде да продължим и трябваше да продава тялото си, за да носи пари вкъщи. Една вечер не се прибра, не се върна никога." той прехапа устната си.

   "Баща ми и аз открихме, че е била изнасилена и убита след това. Бях разбит. Тя беше защитното ми крило и умря, опитвайки се да ме нахрани." сълзите бавно започнаха да падат по бузите му.

"Баща ми полудя, опитвайки се да я върне. Гледах го и не можех да направя нищо. Бях на училище, когато ми казаха, че се е самоубил. Бележката, която ми беше оставил, обясняваше как се е чувствал и че съжалява задето не е ми е дал хубав живот."

• • •

Тейонг взе бележката в ръката си, изчитайки думите за петдесети път.

   "Синът ми, моят И Тейонг. Съжалявам, че трябваше да живееш така. Боли ме, че трябва да ставаш свидетел всеки ден на тази бъркотия. Те, не свършвай като мен. Бори се, синко, бори се за живота, както аз не успях да направя. Толкова съжалявам. Обичам те, но трябва да вървя вече при майка ти."

• • •

   Дже искаше да вземе Те в обятията си, да му каже, че всичко е наред, но се въздържа. Сърцето му се счупи на хиляди парчета, гледайки приятеля си толкова разбит.

   "Скоро ме настигна и депресията, бях шестнадесет години. За щастие, имах Тен. Той ми даде комфорта и дома, от който се нуждаех, за да продължа напред. Беше трудно, но някак си успя да го направи."

   Джехьон усещаше колко много въздействаха тези случки на Тейонг. Подсмърчанията, сълзите изглеждаха непреодолими в този момент. "Те...Можем да спрем до тук. Знам, че е трудно. Не искам да се връщаш обратно във времето."

   Той поклати глава, погледът му не се беше отделял от чашата с чай от началото на разговора им. "Трябва да продължа. Ако не ти кажа сега, ми е ни никога няма да ти разкажа..."

   "Те–"

   "Животът с Тен и семейството му..."