На двете момчета им се наложи да седнат на най-близката пейка, тъй като мускулите започваха да ги наболяват. Дже се беше опитал да му покаже всички възможни места преди да се е съмнало.

   Той показа на Те старото си училище, местата, на които той и Юра излизаха след учебно време или когато не бяха на тренировки. Разкриваше всеки малък детайл от детството си на Тейонг.

   Всичко, което момчето видя, беше противоположно на неговото детство. Училището му не беше пищно с прозорци колкото една стена, имаше малки класни стаи, прозорците бяха от стъкло, което не пропускаше куршуми, и имаше малки игрища. В квартала му нямаше достатъчно безопасно място, на което да играят децата.

   Въпреки това му харесваше с каква страст разказваше Дже за тези места, сякаш искаше да изживее отново всеки момент прекаран там, когато не разбираше цялата тази ситуация с времето, когато беше дете.

   "Съжалявам, ако те претоварих. Просто беше хубаво да се върна отново на тези места."

   "Не, спокойно. Малко огладнях честно казано." Джехьон погледна часа и видя, че има точно два часа да се върнат вкъщи. Въпреки че у дома шеф щеше да е приготвил така известното си печено, на Дже му се похапваше нещо друго.

   "Е, може да се върнем вкъщи и да ядем печено или да отидем в любимия ми ресторант. Какво избираш?"

   Тейонг повдигна рамене. "Твоят ден е да ме разкарваш, ти реши."

   "Значи ресторанта. Обещавам ти, че не е това, което очакваш! Най -  евтиното ястие е само 6 месеца!"

   Тейонг си замълча при този коментар, спомняйки си какво му бе казал Теил, Дже се опитваше и това имаше значение. Ресторантът беше на двадесет минути път, а Те беше пред умиране. Надяваше се след като приключат в заведението приятелят му да повика лимозината, за да не се налага да ходят пеш до вкъщи.

   Мястото беше запълнено от юноши, в кабинките за снимки се бяха скрили двойки или приятелски групички от трима. По стените бяха закачени снимки на клиенти на заведението. "Тези в рамките са на клиенти, които идват всяка седмица. Аз също бях на стената, но спрях да идвам, след като спрях да спортувам."

   Тейонг кимна и двамата отидоха до мястото, на което те настаняват сервитьорите. Момиче, не по-голямо от двадесет и три, взе две менюта и заведе момчетата до място, изолирано от шума. "Благодаря, Йерин."

   Момичето намигна на Дже преди да се махне. Те повдигна въпросително вежда, отваряйки менюто. "Познаваш ли я?"

   "Да, излизахме преди."

   "О, супер." Тейонг разгледа менюто, избирайки най-съблазнителните ястие. Избра си какво ще яде и даде времето си, за да поръча второто най-скъпо ястие заедно с млечен шейк. Йерин се върна и взе поръчките им.

   Джехьон се усмихна срамежливо зад менюто, когато видя как Те поръча почти цяла шведска маса.  Това беше добър знак за него, Те започваше да се приспособява и да се наслаждава на новия си живот. "Поръчките ще са готови след десет минути."

   Йерин си тръгна, взимайки менютата им. Дже прочисти гърлото си, а Те го погледна. "Какво?"

   "Нищо...Хей, става ли, когато храната пристигне, да се снимаме?"

   "Добре...?" двамата седяха в неприятно тиха обстановка, докато не пристигна храната им. Тейонг гледаше навсякъде, но не и пред себе си, където бе Дже, който гледаше него, а после в скута си.

   Преди Те да успее да отхапе от храната си, момчето му подаде телефона си и той го взе.

   Момчето обърна камерата и преброи до три, успешно правейки снимка. А след това върна телефона на Дже.

   "Просто за спомен." той остави телефона си на масата и написа нещо, а приятеля му не отговори и направо започна да яде.

   По средата на яденето Джехьон отиде до тоалетната, оставяйки телефона си на масата. Екранът светна и иззвъня няколко пъти. Любопитството обзе Те, той взе телефона, отключи го и веднага кликна на съобщенията.

Накамото

Юта, ядем на старото ни място. Опитвам се да сдържа щастието си.

изпратено 07:46 РМ

Поздравления, братле.
Аз съм със Съчънг.
Толкова е сладък, опитвам се да не го целуна.
Чичо му ни заведе за сладолед.

получено 07:59 РМ

Не си се опитал да целунеш Тейонг, нали?
Просто го направи, гейче. 😏

получено 08:01 РМ

   "Какво правиш?" Те се стресна, изпускайки телефона на масата. Дже го взе и прочете написаното, а бледото му лице се покри с руменина.

   "А-аз просто- съжалявам. Не знам защо го прочетох, извинявай. "

   "Трябва да вървим"  момчето се врътна на пети и излезе бързо от ресторанта. Тейонг погледна чинията си, дори не беше приключил.

   Погледна вратата, после чинията си отново. Изпсува под носа си, отхапвайки за последно от сандвича си и излезе от заведението, търсейки Джехьон по улиците.

   "Дже!" извика той и изтича до момчето, което ходеше с наведена глава. "Спри да ходиш толкова бързо!" той хвана ръката му и го спря.

   Пътечки от сълзи можеха да се видят по бузите му под слабата светлина на уличните лампи. Тейонг видя сълзите му и ги избърса. "Защо плачеш?"

   "Срам ме е! Прочете съобщенията ми без моето разрешение и вече знаеш, че съм гей.Сигурно смяташ, че съм плашещ."

   "Не, не го мисля. Да, наистина си странен, но това е нормално. Няма нужда да се срамуваш от сексуалността си."

  "Не се ли чувстваш некомфортно, заради това че съм обратен? Аз бих, всичко, което направих досега..."

   Тейонг чувстваше лека нотка на неудобство, но това беше нещо, с което трябваше да се справя още от началото. Най-голямото му притеснение беше Джехьон да не го хареса, защото знаеше, че никога нямаше да може да отвърне на тези му чувства.

"Джехьон, искам да знаеш, че не може да ме харесваш. Не искам накрая да се чувстваш наранен."

   "Да те харесвам? Не, не!" престори се той. "Не те харесвам, та аз едва те познавам. Ако казваш това, защото Юта беше казал-"

   "Просто си направих заключение, че-"

   "Не си прави заключения. Юта се шегува много, защото знае, че съм обратен. Аз, ъм, харесвам Джони." той излъга.

   "О, да? Това е добре." Тейонг си отдъхна. Нямаше какво да каже за Джони, тъй като бе виждал само една негова страна, но не изглеждаше добра половинка за Джехьон.

   "Да." измся се той. "Ще повикам лимозината."

   Той се отдалечи малко Тейонг, за да се обади, докато другото момче си мислеше колко странен и спонтанен бе този ден.

Не мисля, че ще издържа много, ако всеки ден е като днешния...

   "Тейонг..."  каза Дже, след като приключи разговора. "Нека забравим за днес, става ли? Е, поне за по-голяма част от деня."

   "Съгласен съм."

   "Утре..." той направи пауза, търсейки правилните думи. "Нека останем вкъщи и се опознаем. Знам, че ще ми кажеш всичко, когато си готов."

   Някога Тейонг би ли се чувствал готов да говори свободно за миналото си с Джехьон - този, който го взе със себе си насила?

   "Звучи като ново начало като нови приятели, отколкото непознати. Харесва ми идеята, а на теб?"

А на мен?