Тейонг седеше в новата си стая, след като се бяха прибрали. Новите му дрехи бяха закачени в луксозни и големи дрешници, принадлежностите му бяха наредени по рафтовете и в банята. Стаята му беше изпълнена, но той се чувстваше празен.

  "Защо? Защо аз? С какво заслужих този пищен живот? " мислеше си той, мислеше за други, които заслужаваха тази възможност повече от него. Той можеше да се бие, защитава, ала другите, които заслужаваха всичко тива, не го умееха.

  Да се чувстват защитени зад високите порти и охраната, да имат чисти завивки, на които да спят. "Тейонг, време е за вечеря." информира го Джехьон.

  Той излезе от стаята си, дарявайки приятеля си с фалшива усмивка, и мина покрай него, слизайки надолу. "Не си алергичен към морска храна, нали?" Те кимна. "Хубаво, защото ще имаме фиеста с морска храна."

  Ароматът на свежо приготвена морска храна ставаше все по-силен, докато двете момчета слизаха надолу към хола. Стомахът на Тейонг изкъркори от глад, давайки знак на него, че дори и на Джехьон, че беше много, много гладен.

" Ухае прекрасно. "

" И е още по-вкусна. Не се притеснявай за родителите ми, няма да вечеряме заедно, на някакво събиране са." Тейонг си отдъхна, камък падна от сърцето му.

Ако можеха да са заети през целия ми престой.

  Вечерята беше сравнително тиха, ако изключим тракането на приборите по чиниите. Джехьон гледаше с обожание как Тейонг се хранеше. Единствено си проговориха, когато Дже го предупреди да не бърза, освен ако не иска да се задави.

  Те се отблагодари на хората, които бяха приготвили храна, и тръгна към стаята си, следван от Дже. "Всичко е наред ли е засега?" каза той.

  "Да, предполагам."

  "Е, лека нощ." смъмри той и тръгна в посока своята стая, която беше разстояние от тази на момчето. Тейонг въздъхна и затвори вратата. Покатери се на леглото и се наметна с завивките през глава.

  Сънят беше нещо невъзможно и всяка изминала минута ставаше час. Изпуфтя и се завъртя, никоя страна за сън не бе удобна сега. Внезапна светлина, идваща от нощното шкафче, привлече вниманието му. Беше телефонът, който Дже му беше дал, а на екрана бе изписано, че има ново съобщение.

Джехьон 🤗

  Не знам дали си заспал, но ако не си, кажи здравей. :)

получено, 00:00

Здрасти.

изпратено, 00:02

  Еха. Не очаквах отговор.
Всичко наред ли е?

получено, 00:03

Да, просто не ми е комфортно.

изпратено, 00:03

  Може да смениш стаята, ако е заради леглото.

получено, 00:04

  Тейонг искаше да изкрещи. Как можеше да е толкова глупав, когато става дума за другите? Разбира се, Дже нямаше как да му влезе в положението и да знае какво му е, не бе израсъл, страдайки. Беше роден със сребърна лъжица в уста.

Не е леглото. Опитвам да се адаптирам и усещам, че ще отнеме време.

изпратено, 00:06

  Вярно, извинявай. Просто искам да се чувстваш добре, знаеш го.

получено, 00:06

Да.

изпратено, 00:07

  Когато не получи отговор, Те си помисли, че разговорът им е приключил. Кратките му отговори сигурно са приспали Дже. Той все пак държеше телефона си, в случай че той отговори. И го направи.

  Искам да се сближим, Тейонг.
  Знам, че ме мразиш, задето те     откъснах от миналото ти, но не   можех да те оставя така.

получено, 00:11

Защо?

изпратено, 00:13

  Казах ти, специален си, не мога да го обясня.

получено, 00:13

  "Специален..." смъмри той. Какъв смях! Той превъртя чата, за да прочете миналото съобщение отново. Джехьон направи заключението, че Те го мрази.

  Не, той не го мразеше, мразя е силна дума, а той изпитваше това чувство към хора, които са го наранили. Пръстите му зашариха по екрана, докато му дойде една идея.

Ако искаш да ти простя, обещай ми нещо.

изпратено, 00:16

  Всичко обещавам.

получено, 00:17

Върни ме в бедната част на Сеул. Искам да намеря Дойонг и да му помогна, както ти ми помогна.

изпратено, 00:18

  Какъв ти е Дойонг?
  Става ли нещо между вас?

получено, 00:20

  Тейонг се засмя. Нещо между Дойонг и него? Единствената любов, която е имал, бе Тен и той беше мъртъв. Не смееше да има връзка от страх да не се случи същото. Страхът от това да не успява да го прави щастлив, смъртта изглеждаше по-добър избор.

Той е човек, за който ме е грижа.
Да или не?

изпратено, 00:22

  Да.
  Ще отидем да го намерим събота.

получено, 00:24

Той се усмихна, нямаше търпение да намери Дойонг и да му осигури живота, който заслужаваше. Те само се надяваше той да оцелее тези няколко дни.

Благодаря ти.
Лека нощ, Джехьон.

изпратено, 00:25

  Лека нощ, Тейонг.

получено, 00:25

Той остави телефона обратно на шкафчето. Вече се чувстваше по-добре.

Тен, надявам се да, че се гордееш с мен. Лека нощ, любов.