Тейонг падна на колената си момента, в който Юта го избута в стаята на Джехьон, заключвайки я зад тях. Дже се обърна към другите двама, гледайки шокирано. 

  "Проработи ли?" попита той, гледайки ту единия, ту другия. Те потри колената си, сетне се изправи на крака.

  "Поздравления, Джънг Джехьон, най-накрая направи нещо по правилния начин."

  "Извинете," намеси се Тейонг, кръстосвайки ръце. "аз свърших по-голяма част от работата. Благодаря, че ме бутна, междудругото."

  "Съжалявам, моя грешка. Е, вече е в безопасност, така че ще вървя."

  "Толкова скоро? Ама Юта–" приятелят му се усмихна и помаха, като излезе, затваряйки вратата след себе си. Тейонг започна да масажира колената си, а Дже прехапа долната си устна, не знаейки какво да прави сега.

  "Ам." започнаха едновременно двамата, но Джехьон му даде думата.

  "Къде ще спя? Нямам нито дрехи, нито принадлежности."

  В къщата имаше предостатъчно стаи за гости, но богаташът не искаше на Тейонг да му е неудобно в непозната среда и се усмихна, посочвайки своето огромно легло, което беше по средата на стаята.

  "Леглото ми е достатъчно голямо за двама ни. Ще отидем на шопинг за дрехи, не се притеснявай. Знам най-добрите магазини, в които можем да отидем. Майката на Теил притежава един. Той ми е най-добър приятел."

  Тейонг просто мигаше. Все още се опитваше да приеме факта, ще Дже му бе предложил да спят на едно легло.

Какво му е на това момче?

  "Първо на първо, няма да спя в леглото ти."

  Момчето повдигна рамене. "Моята къща, моите правила." 

  "Джехьон, не знам какъв ти е проблемът, но ти току-що ме набута в живот като този и очакваш да правя всичко, което ми кажеш? Е, съжалявам, но не ти дължа нищо." започна той, освобождавайки насъбралия се в него гняв.

  "Тейонг–"

  "Искам да кажа нещо, по дяволите. Нека нещата стават по-бавно, моля те!" тропна с крак момчето.

  Джехьон сведе глава, той беше абсолютно прав. Прибързваше и със сигурност е изглеждало някак плашещо, а и не беше нещото, което Дже искаше като цяло. Намеренията му бяха искрени, но начинът, по който ги показваше, не беше особено правилен.

  "Извинявай, прибързах. Обещавам да намаля темпото. Можем ли да започнем отначало?"

  Тейонг извъртя очи, нямаше как да се започне нещо, което не е започнало, но се съгласи, кимайки.

  "Предполагам."

  "Нека от сега нататък да станем по-близки. Ще ти покажа стаята за гости и ще те разходя из къщата преди да тръгнем."

 
  Новодошлият трябваше да запомни толкова много неща. Правилата в къщата, пароли за различни стаи, които можеха да му потрябват. Но наистина, кой слага парола на домашния си фитнес?

  "Знам, че е много, но ще свикнеш." убеди го Дже.

  "Къщата на Юта същата ли е?" той поклати глава, смеейки се.

  "По-голяма е." главата на Те се замая. Докато Джехьон отиде да се обади на личния си шофьор, той седна на един стол, който беше за сядане.

  Ще се изненадате, ако знаете на колко  мебели, на които по принцип се сяда, не можеш дори да се подпреш, заради правилата на майка му. Той се отпусна в стола, скривайки лицето в шепите си.

Това е лудост. Всичко това е. Ще оцелея ли тук с Джехьон, със семейството и приятелите му? Ще видя ли някога отново Марк и Дойонг?

  Тейонг усети как очите му започнаха да щипят, заради напиращите сълзи. Бореше се с тях. Не можеше да покаже колко слаб бе, не и пред Джехьон.

  "ТеТе?" загрижения глас на Джехьон прати момчето в спирала от спомени.

< • >

   Тейонг беше щастлив в малкия си апартамент, където никой не го виждаше как рухва психически. Хлипанията му се сблъскваха със стените. Погледът му беше замъглен, бузите му бяха почервенели, а той притискаше възглавницата в гърдите си. Солените му сълзи падаха по страните му.

  "Мамо, татко...толкова много ми липсвате." техните щастливи образи изскочиха в съзнанието му, принуждавайки го да заплаче по-силно. "Защо ме напуснахте?"

  "Тейонг?" Тен седеше пред врата му. Притесненият му глас накара Те да се почувства още по-зле. Отново беше уязвим. "Всичко е наред, миличък, шшш." той се покатери върху леглото, обръщайки слабата фигура на любовта си.

  "Тен, не трябва да ме виждаш така." той прокара пръсти през косата му, болеше го да го вижда толкова съсипан.

  "Излей всичко, миличък. Разбирам те, не можеш да си силен постоянно. Всичко е наред, аз съм тук, винаги ще бъда тук..."

< • >

  "Те, защо плачеш?" той бързо разкара спомените си, избърсвайки сълзите от бузите си.

  "Лимозината тук ли е?" той се опита да замаже нещата, но Джехьон знаеше, че има нещо. Тейонг продължаваше да бърше  сълзите си.

  "Да...отвън е." Дже реши да избегне темата, бе наясно, че бе пристиснал момчето прекалено. Щеше да говори с него за това, когато станат по-близки или когато настроението не бе такова, засега реши да игнорира случилото се.

  "Добре. Нека вървим към магазина."