— Може би това, че му се беше доверил, не бе лошо решение.

•

  Сърцето на Тейонг заби лудо, докато се взираше в големите порти, които седяха пред къщата на Джехьон.

  Беше висока, сякаш Бог сам я бе построил. Никога досега не бе виждал нещо толкова престижно и чисто в живота си. Дори прозорците искряха под слънчевата светлина.

  Двете момчета бяха спряни от охраната на този "дворец". " Джехьон, кой е този?"

  "Мой приятел." охраната постави пръст на слушалката в ухото си и кимна, когато му бе наредено какво да прави.

  "Ръката." заповяда той, а момчето подаде нервно ръката си. Мъжът погледна ръката му и ги пусна да мине през вратите.

  Безчувственият студен поглед на Юта не помагаше на Тейонг в тази ситуация и той трепереше като лист зад Джехьон.

  "Спри да се клатиш, изглеждаш като чихуахуа."

  "Спри да ме гледаш по този начин, изнервяш ме." продума Те. Мразеше чувството на уязвимост, нищо друго не можеше да го докаеа до това състояние.

  Джехьон се спря пред предните двойни врати, миг преди да хване дръжката. "Не се меси, става ли?"

  "О, повярвай ми, планирам да си държа устата затворена."

  "Трябва ли задължително да е тук?" попита Тейонг. Момчето погледна към приятеля си и повдигна рамене.

  "Баща ми го харесва. Ако Юта е наоколо, ще е по-мил. Да започваме с план А."

  "А какъв е план Б?"

  "Ще разберем, ако положението се влоши."  момчетата стъпиха във фоайето и Те повтори процедурата по събуване, поставяйки ги близо до вратата.

  "Еха." мраморен под, стъклени маси, блестящи полилеи, нямаше и следа от мръсотия или отпечатъци където и да е било, сякаш никой не бе стъпвал някога в тази стая.

  "Чисто е, нали? Прислужниците чистят най-малко четири пъти на три часа." Тейонг не разбра дали Юта се шегуваше или не, но изглеждаше сякаш казваше истината.

  Можеше да види образа си в пода с всеки малък детайл, дори малкият му белег под окото беше видим. "Джехьон? Юта? Вие ли сте?"

  Дълбок глас се обади някъде зад тях. Леки стъпки достигнаха ушите на Те. С всяка крачка притеснението у момчето растеше.  "Здравей татко." заговори синът му.

  Баща му не изглеждаше, както Те очакваше - висок, с добро телосложение, черна коса и перфектна кожа, но в този случай не бе така.

  Баща му беше горе-долу на неговата височина, слаб с видими бръчки, които бяха издърпани с пластична операция. Косата му не бе мека като тази на Дже, а по-точно къса и слепена от гел или лак за коса. Изглеждаше леко нелепо.

  "Синко, чудех се кога ще се върнеш. Кой е това?"

  Устата на Тейонг пресъхна. Дори мъжът да изглеждаше като най-обикновен човек, той можеше когато си поиска да го изрита или по-зле - да го убие за подобна измяна и притежание безценното време на сина му.

  "Здравейте, господин Джънг. Аз съм И Тейонг." той се поклони дълбоко, пораждайки съмнения у мъжа. Никога не го бе виждал преди, а се познаваше с приятелите на Дже и техните семейства, не бе чувал и фамилията му.

  "Здравей, Тейонг. Как така не съм те виждал никога наоколо?"

  Джехьон беше на път да заговори, но баща му го спря, вдигайки ръка пред лицето му.

  "А, семейството ми предпочитат да не разгласяме нещата, които се случват около нас. Не са особено вкъщи, защото обожават да пътуват. Както виждате имат времето да го правят" излъга Те.

  Мъжът се изсмя на не толкова голямата шега и стана отново сериозен. "А защо са те оставили тук?"

  "Омръзна ми да пътувам, исках си вкъщи."

  "Разбирам. Иска ми се Джехьон да ни позволяваше да го пращаме да пътува, за да срещне момиче, но предпочита да седи тук."

Разбира се, че е хетеро, така е бил отгледан. Хора като него имат определени стандарти и да си обратен не бе едно от тях.

  "Няма значение, тате, чудех се дали ще може да остане тук, защото е сам вкъщи? Няма да ти създаваме проблеми, обещавам."

  Пот започна да избива от Те,  когато баща му го изгледа от глава до пети, имаше чувството, ще външният му вид ще го предаде.

  Той прочисти гърлото си и се усмихна, надявайки се, че усмивката му би спасила положението. Не се бе усмихвал по този начин, откакто беше с Тен преди години.

  Надаваше се, че не е показал колко изкуствена беше тази усмивка всъщност. "Мога ли да погледна ръката ти?" ръката му беше преглеждана за втори път днес. Мъжът остана впечатлен и пусна ръката му.

  "Разбира се, остани колкото искаш тук. Харесва ми, когато Джехьон намира нови богати приятели."

  "Благодаря Ви, сър." с това бащата му ги остави и двете момчета задърпаха Тейонг към стълбите преди да успее да си поеме нормално дъх.

•

  Бащата на Джехьон чакаше повиканата от него охрана в офиса си, докато потропваше с пръсти по студената повърхност на лаптопа си, опитвайки се да разбере кой беше по-точно този И Тейонг.

  "Повикали сте ме за асистенция, сър."

  "Да." той се отпусна в стола си, оставяйки двете си ръце на бюрото си. "Искам информация за този Тейонг."

  "Разбира се, сър. Ще съобщим на щаба, но това ще отнеме около седмица."

  "Няма проблем. Искам само да знам, че тези двамата ми казват истинага. Ако излезе, че Джехьон е направил нещо нередно, ще има последствия."

  "Разбираме, сър."

  "Добре, защото не приемам измяната лесно."