"Марк! Моля те, отвори!" Тейонг блъскаше по вратата му. Видя приятеля си между завесите преди да изчезне.

  Секунда след това вратата се отвори, позволявайки на госта да се строполи във фоайето. Приятелят му затвори след тях и коленичи до момчето притеснен. "Добре ли си? Какво има?"

  "Прецакан съм." тези думи объркаха Марк, който се чудеше какво да каже. Всичко му стана ясно, когато Те показа ръката си.

  Чернокосият онемя, приближавайки ръката на приятеля си по-близо. Не можеше да повярва на очите си. "Откъде взе цялото това време?"

  "Някакво богаташче на име Джехьон!"  Марк беше благодарен, че родителите му бяха на работа. Със сигурност ситуацията щеше да стане още по-забъркана, ако чуят а нея.

  Той направи чай и го сервира на Тейонг, след като се бе успокоил малко. "Ще ми разкажеш ли какво стана?"

  Момчето започна да преразказва всички събития от вчера и сутринта, слушан от приятеля си.

  "О, като говорим за Дже, ще намине скоро. Вашите няма да се връщат скоро, нали?"

  Той поклати глава. Родителите му нямаше да се приберат поне ище три часа. Тейонг си отдъхна мислено, отпускайки се в стола, докато масажираше слепоочието си. "Знаех си, че не трябваше да приемам предложението, по дяволите!"

  "Намеренията му изглеждаха добри." Те изгледа на кръв Марк, пращайки тръпки по гръбнака му. Реши да не коментира повече. Точно на време дойде и очакваният гост, рамо до рамо с най-добрия си приятел.

  Домакинът ги пусна вътре и се върна точно на време в хола, когато Те се опита да посегне на Джехьон. Момчето се затрудняваше да го задържи далеч от целта му и Юта застана пред тази "цел", закривайки го с тялото си.

  "Човече, успокой се! Тейонг!" той най-накрая спря, знаеше, че Марк не харесва насилието точно като него. Пое си дълбоко дъх и кимна, показвайки на приятеля си, че е добре.

  Марк отстъпи назад, задържайки погледа си върху Те за всеки случай. "След като се успокоихме, можем ли да оправим кашата, която Дже забърка?"

  Юта седна на дивана, дърпайки Джехьон до него. Марк се просегна да хване ръката на Тейонг, който се отдръпна и седна на фотьойла срещу дивана, гледайки студено право в гостите.

  Марк също се настани и тримата започнаха да обсъждат. "Вземи си времето, Джехьон!"

  "Няма! Искам да го запази!" той не отстъпваше като инатото дете, което винаги е бил."Може да дойде с нас!"

  "Луд ли си!?" извикаха едновременно Юта и Тейонг.

  "Никой няма да те заподозре, имаш достатъчно време." Те можеше на място да му забие юнрук в лицето, Юта смяташе, че шамар би върнал акъла на приятеля му.

  "Не де вписвам в стандартите на богатите!"

  "Прав е! Къде ще спи на всичкото отгоре, а?"

  "Ще остане с мен." каза Дже, който официално загуби здравото си мислене.

  "Родителите ти ще заподозрат! Слушаш ли се какви ги говориш?" отвори Юта.

  На Марк му се искаше да помогне или каже нещо, но това не беше негов проблем и знаеше, че Тейонг ще го скастри, задето си вре носа където не трябва.

  "Тейонг, ела живей с мен или поне остани с мен, докато не измислим по-стабилен план." той не знаеше какво да прави.

  Искаше да избяга, да върне времето, да удари стената и Джехьон, но никое от тях нямаше да оправи ситуацията.

  "Имам по-хубав план, вземи си скапаното време!"

  "Няма."

  "Тейонг, родителите ми скоро се връщат. Трябва да решиш бързо."  обяви Марк. Момчето издърпа яростно косите си, не можеле да повярва, но нямаше друг избор, налагаше се да замине с богаташчето.

  "Добре! Нямам друг избор, тръгвам с теб!" Дже се умихна, а Юта измрънка, облягайки главата си на меката мебел.

  "Нещата ще се развият ужасно."

  "Не, няма. Ще те чакаме отвън." той потупа приятеля си по рамото и се запъти към вратата, следван плътно от него.

  Когато вратата се затвори, Те се обърна към Марк, дарявайки го с тъжна усмивка. Момчето изпуфтя и прехапа устната си, задържайки образувалите се сълзи.

  "Не умирай там, тъпчо." Те придърпа приятеля си в мечешка прегръдка, като тупаше с едната ръка косата му, а с другата - рисуваше кръгове по гърба му.

  "Ще ми липсваш, приятелче. Благодаря ти, че винаги ми помагаше."

  Отвън Юта продължаваше да мъмри нещо под носа си, знаеше, че идеята изобщо не е добра, ала приятелят му мислеше противното.

  "Готов съм." смъмри Тейонг. Джехьон забелеза подпухналите му червени очи, но реши да запази коментара за себе си и го дари с усмивка.

  "Нещата ще оправят."

  "Млъкни и води пътя." Юта не можеше да се съглси повече.