— Нямаше намерение да нарани никого. Всичко, което искаше, бе да помогне.

•

  Тейонг беше събуден от хората, които му донесоха храната на другата сутрин. Лигите му се точеха, докато гледаше всички тези чинии с плодове, палачинки и препечени филйики. Не си спомняше преди колко време бе ял подобно количество храна.

  Хранеше се щастливо, наслаждавайки се на всяка хапка. Не знаеше кога отново щеше да яде и се отдаде на този скромен момент, който приключи след около петнадесет минути.

  Хвърли поглед на часовника, беше девет. Трябваше да напусне мотела най-късно в девет и половина, ако не искаше да му начислят още една нощувка. Искаше да остане за по-дълго тук, но, уви, не можеше.

  Стъпвайки в банята, за да се преоблече, осъзна, че времето на ръката му се беше покачило. Гледаше втренчено ръката си, мислейки, че очите му го мамят.

  В очите му пробляснаха сълзи. Сълзи от страх. Години живот се изписваха на ръката му, повече, отколкото някога е имал.

  Пулсът му се ускури, а дъхът му секна. Прокара пръсти през косата си, чудейки се как се е случило това.

  И се досети кой единствен можеше да е. Грабна телефона с треперещи ръце и набра номера на Джехьон, изчаквайки го да вдигне.

  Страхът му бе изместен от гняв, миг щом момчето вдигна. "Добро утро, Тейонг."

  "Какво си направил?!" Дже потрепна от другата страна на линията, заради тона на момчето. "Джехьон, какво, по дяволите, си направил?!" сълзи се стекоха от ъгъчетата на очите на Тейонг.

  "О, това. Дадох ти време. Защо звучиш толкова–"

  "Идиот! Пълен идиот!" извика той.

  "Извинявай?"

  "Знаеш какво значи това, нали?! Мъртъв съм, човече! Вместо да ми помогнеш, ти ми навреди." Джехьон още не осъзнаваше грешката и се обърна към Юта, който го гледаше втрещено.

  "Дал си му време?!"

  "Да. Когато ти казах да се срещнем в магазина на Съчънг по-късно, аз се върнах в стаята и му дадох време, докато спеше."

  Тейонг изпадна в пълна паник атака. Тросна се на пода, опитвайки да възстанови дишането си.

  "Дал си му прекалено много време! Защо мислиш, че крия ръцете ни, когато отидем там?" Юта не му даде време да помисли за причината, обзет от паника. "Биха го убили, заради времето му, Джехьон."

  И той, най- накрая, осъзна грешката, която бе допуснал.