— минал момент, водещ към предишната глава [3]

•

  Мина цяла седмица и Дже мислеше всеки ден за нощта пред магазина за кафе. Вината го разяждаше с всеки изминал ден. Докато Юта ходеше при бедните няколко пъти през изминалата седмица, той беше прекалено уплашен да застане лице в лице с истинския свят до една слънчева сутрин.

  Дже беше седнал отвън на верандата на Юта, тропайки нервно с крак, докато го чакаше да се върне. Под худито си носеше същата черна блуза, която приятеля му бе дал преди седмица.

  До него имаше малка раница с бутилки вода за когото срещнат. След като проведе разговор сам със себе си, Джехьон събра куража да направи това, което искаше, да намери Те.

  "Ей, Дже!" Юта извика иззад оградата и привлече вниманието на приятеля си, който стана и го пресрещна.

  "Искам да отида. Най-накрая съм готов." японецът се учуди.

  "Какво те накара да промениш решението си?"

  "Предполагам вината. Осъзнах, че ти също би го направил." Юта кимна и потупа гърба му.

  "Беше време, скъпи."

•

  Дже забеляза колко приветлив изглеждаше града през деня. Нямаше я тази жажда за време у хората така както през ноща.

  "И как очакваш да намериш Те? Може да е навсякъде." той се огледа преди да повдигне рамене.

  "Не знам. Нека разпитаме, можем да минем и през магазина на Съчънг." бузите на приятеля му почервеняха и кимна.

  Юта ги поведе към добре познатия им магазин, който не беше натоварен, когато пристигнаха. Звънецът над вратата иззвъня, когато я бутнаха.

  Съчънг погледна зад гишето, и щом видя пристигащите, усмивка изгря на лицето му. Изтича до тях бързо, поздравявайки ги.

  "Хей, Юта! Кой е това?"

  "Най-добрият ми приятел, Джехьон." Съчънг се обърна към притесненото момче, което му помаха небрежно, дарявайки го с неловка, но сладка усмивка.

  "Приятно ми е да се запознаем! Ще желаете ли нещо?" Дже се обърна към приятеля си, чиито очи проблясваха всеки път, щом момчето пред тях започваше да говори, можеше да види обожанието към другия в очите му.

  "Съжалявам, но не можем да останем." Юта се пресегна да хване малката ръка на китаеца, щом го видя да натъжава, умолявайки го: " Не се натъжавай, ще се върна скоро."

Еха.

Това беше всичко, за което можеше да си мисли Джехьон, виждайки как Юта беше хлътнал по това момче.

Може би и моят любовен живот ще бъде такъв някой ден...

  "Добре, добре, но след като няма да оставате, за какво дойдохте?"

  "Търсим момче, чието име започва с Те. Знаеш ли къде можем да го намерим?"

  Съчънг прехапа долната си устна, замисляйки се. Юта се въздържаше да не изкрещи на това колко очарователен беше той.

  "Може ли да ми го опишеш?" японецът се обърна към Дже, който се прокашля, опитвайки се да си спомни как всъщност изглеждаше Те.

  "Кльощав с черна или кафява коса? Познава момче на име Дойонг?"

  Съчънг щракна с пръсти, когато крушката му просветна."Принципно е на недалечна алея от тук. Ще го видите там, освен ако не е някъде другаде." въпреки недостатъчната информация, Дже се усмихна.

  Мислеше си, че ще получи повече от него. Имаше шанс да бъде навсякъде, но не и там. Дже му се отблагодари, като излезе и остави двете момчета да си кажат чао.

  "Дообре, оттук." Юта зави наляво, миг щом излезе от магазина. Дже го следваше както обикновено, но всяка алея, през която минаваха, беше празна.

  "Има още една. Ако не е там, ще се прибираме." следващата алея беше на няколко минути разстояние от предишната. Тази, на която се намираха, изглеждаше страшно празна и това озадачи Дже, който въздъхна, увисвайки рамене.

  "Чу ли това?" Юта придърпа худито на приятеля си, за да забави крачката му.

  "Само влошаваш нещата за себе си човече!" само по гласа можеше да се познае, че не беше нещо добро.

  Японецът бързо издърпа Дже между две стени и постави пръста си на устните му, докато той го гледаше шокирано. "Тихо."

  Кестенявокосият преглътна. Всичко наоколо беше потънало в мъртва тишина. Излезе от скривалището си, за да види какво се случва, когато двама раздърпани мъже профучаха покрай тях, дори без да се огледат.

  "Копелета. Ще ми тормозят деца." познат глас се чу от някъде миг след като стъпките отшумяха. Дже позна гласа и се усмихна.

Беше открил Те.