Научих едно нещо за болката, а то е, че тя никога не си отива...

От всички чувства на света сърцето ми избра да бъде пробождано от болката. Стрелите, напоени с отровата ѝ, се забиваха в пулсиращото ми сърце. Най-лошото не бяха кървящите рани, които сякаш никога не заздравяват, не бяха крясъците на гласовете в главата ми, не бяха преливащите от очите ми горчиви сълзи, оставящи солени пътечки по лицето ми. Най-лошото бе, че ми харесва!