Направихме каквото каза Раян. На следващия ден отидохме на работа хванати за ръце и се държахме нормално. Слуховете веднага плъзнаха и след края на смяната ние ги потвърдихме ,показвайки повече от необходимото ,че сме заедно. Показвахме се възможно колкото се може повече и няма да лъжа и за миг през ума ми не мина мисълта, че го правим не защото трябва и се налага. Времето прекарано с него бе едно от най-хубавите ми моменти през целия ми живот.Но и двамата знаехме, че това да покажем връзката си няма да е достатъчно. 

И ето защо в момента се намирах пред паркинга на клуба на Итън. Поех си въздух и го изпуснах бавно. Слязох от колата и се отправих решително към входа на клуба. Охраната вече ме познаваше, затова преминах без никакъв проблем. Влязох в бара и се настаних на една от високите маси близо до дансинга. Клубат си бе същият от както бях идвала за последно. Не че за шест месеца може да се промени особено. Извадих телефона си и започнах да пиша съобщение на Джак."В клуба съм. Трябва да поговорим!" Изпратих и след около пет минути получих отговор. " Чакам те в кабинета си". Гласеше съобщението. Отправих се към голямата метална врата и набрах кода за достъп, който Итън ми бе казал преди доста време. Вратата се отвори и аз минах през нея ,озовавайки се в така познатия ми коридор. Поех на дясно и не след дълго стигнах до не по-малко масивна врата от предишната , но разликата бе ,че на тази имаше табелка с името и длъжността на Джак. Почуках и почти веднага получих отговор. Влязох вътре и затворих вратата зад себе си. Джак се изправи и ми се усмихна несигурно. 

- Здравей!-казах му топло.

- Здравей! Седни.-подкани ме и аз се настаних срещу него на един от столовете пред бюрото.

- Значи си се върнала.-отбеляза той.

-Да, реших ,че е време. Не мога вечно да бягам от проблемите си.- отвърнах му и той кимна.

- Нямаше подходящ момент ,за да ти го кажа ,но наистина съжалявам за загубата ти и за всичко, което ти се случи.-отвърна и по начина, по който го каза и по изражението на лицето му знаех, че е искрен.

- Благодаря ти, но ти нямаш вина за нищо. Както и да е. Знам , че първо трябваше да се обадя, съжалявам.-преминах по същество.

- Няма нищо. Преди ти казах, че винаги ,когато ти потрябвам за нещо ще ти се притека на помощ. Все още държа на казаното.- увери ме.

- Радвам се, че е така. Предполагам знаеш защо съм тук.-отвърнах и той кимна.

- Досещам се.

- Знам, че Итън замина и няма новини от него след онази вечер. Но също така знам, че като негов най-добър приятел и ръководител на клуба му поддържаш връзка с него. Искам да говоря с него.-отвърнах решително.

- Лара, не мисля, че това е добра идея.

- Знам, че много неща се случиха и вероятно е така ,но те умолявам предай му ,че съм го търсила и трябва да говоря с него. Нещата не се развиха така ,както си представяхме. Нараних го ужасно много и разбирам това. Осъзнавам, че и след като научи за случващото се в момента ще бъде наранен още повече. Но не може да оставим нещата помежду ни така. 

- Какво се случва в момента?-попита объркано.

- С Раян сме заедно. От скоро. Нещата просто се случиха.-казах му. Джак изруга и въздъхна.

- Ще излъжа ако кажа, че не съм очаквал това да стане. И си много права, че когато Итън научи ще бъде още повече разтроен.

- Точно затова трябва да говоря с него. Не мога за оставя нещата така. Това не ми дава мира. Никога няма да можем да продължим напред. Особено той.Моля те ,Джак, предай му, че съм го търсила и искам да говорим. Но не му казвай, че с Раян сме заедно. Искам аз да съм тази, от която  ще научи. Така е правилно. А ,сега ще тръгвам. Няма да те задържам повече.- казах добре отрепетираните думи и се изправих, надявайки се да съм била достатъчно убедителна и той да се е вързал. Джак също се изправи и кимна.

- Добре. Ще му предам, но не ти обещавам нищо.-отвъра и аз кимнах.

- Благодяра.- казах му и излязох от кабинета, а след това и от бара. Качих се в колата си и потеглих. Извадих телефона си и набрах Раян.

- Хвана ли се?-попита ме.

-Убедена съм! Въпрос на време е Итън да се появи.-казах и се усмихнах щом го изрекох на глас.

- Добра работа. Ще се видим довечера.- отвърна.

- До довечера.-казах му и прекратих разговора.

~ 2 дена по-късно ~

Най-накрая смяната ми в болницата приключи и можех да се прибера и да се отдам на заслужена почивка. Краката ми ме убиваха, а да не говорим за главата. Днес имах един от тежките дни, когато пристигаха много пациенти с различни оплаквания. Отправих се към съблекалните и се преоблякох ,а след това излязох от болницата и се отправих към колата си, но бях спряна от Джак.

 - Лара! Здравей!-каза и ми се усмихна нервно.

- Здравей! Какво правиш тук?-попитах го объркано.

- Просто дойдох ,за да ти кажа , че съжалявам ако съм се държал малко припряно онзи ден. И че предадох на Итън ,че си го търсила.-отвърна.

- Добре. И няма нищо, напълно те разбирам. Знаеше, че можеш да ми пратиш просто есемес ,нали?-казах му.

- Така е, но исках да е лично.

- Разбирам. А сега аз ще тръгвам. Днес имах напрегнат ден. Но се радвам ,че се видяхме.- отвърнах и го заобиколих ,отправяйки се към колата си.

- Чакай!-извика ,което ме накара да се сепна.

- Джак, всичко наред ли е?-попитах и го огледах от долу до горе , опитвайки се да го преценя. Изглеждаше нервен и гузен. Но защо?

- Да.Да, всичко е наред. Просто исках да ти пожелая лека вечер. И карай внимателно. Не бързай!-каза ми .

- Добре... Чао.-отвърнах и се качи в колата си. -Това беше странно.- казах си и запалих двигателя, потегляйки към вкъщи. Погледнах часовника на таблото на колата. Беше близо шест вечерта ,а това означаваше ,че Кара все още не се е прибрала. Както се бяхме разбрали, тя спази своята част от уговорката и се записа в университета. И макар да не искаше да си го признае и харесваше. Даже си намери приятели, до колкото може да се намерят приятели за няма и три дни, но това е друга тема. Радвах се за нея. А кой знае, може би след като осъществим целта си, щеше да остане тук и да завърши, а може би после и да се премести перманентно. Тези мисли прогориха дупка в сърцето ми. Напомних си да не мисля за това. За това, че след като приключим с Итън, тя ще си тръгне. Но нали затова тя бе дошла. Не заради мен , а заради отмъщението. Не можех да продължавам да се заблуждавам ,че можем да бъдем истинско семейство. Пропъдих тези мисли и се съсредоточих над пътя. Двайсет минути по-късно паркирах колата пред къщата си. Излязох от колата и се отправих към входната врата. Бях преполовила половината път, когато къщата избухна и ударна вълна ме запрати няколко метра назад, повалявайки ме на земята. Ушите ми пищяха. Къщата беше в пламъци, а навсякъде около мен имаше разпилели се стъкла и части от къщата. Виждах петна пред очите си.Опитах се да се надигна ,но усетих остра болка в долната част на корема си. И тогава мракът ме обгърна и аз изгубих съзнание...