Неусетих кога слънцето бе изгряло и деня бе настъпил. А с настъпването на деня смяната ми беше свършила. След като приключихме ,разговарях с колегите си и прегледах графиците и документацията. Отказах да заема старата си длъжност като шеф на дневната смяна ,въпреки настояванията на Раян и Кейтлин.Всичко вървеше добре. Като едно време. Докато нещо не привлече вниманието ми. Самото нападение над местната глутница бе странно, но не колкото раните им. Имаше двама починали, няколко пострадали от пожара и един нападнат. Когато видях раната малко под лопадката му се стъписах. Знаех чие оръжие може да причини такава рана. Първоначално си помислих, че е просто съвпадение, но от опит знам ,че рядко е само съвпадение. За да се уверя напълно, през почивката си слязох в моргата, където се намираха труповете на загиналите. Раните бяха същите, методът на убиване също. Това потвърждаваше опасенията ми. Тя бе тук. Последвала ме е. 

След като приключих разговорите с колегите ми и дадох на Раян да разбере, че не мисля да изчезвам отново се прибрах. Тя бе в града и трябваше да я намеря. Отворих входната врата и влязох в къщата. Отправих се към кухнята, когато усетих ,че има някой зад мен. Стигнах до плота ,когато този някой ме нападна. С бързи движения се отместих хванах го и натиснах главата му към плота на кухнята. 

- Ставаш все по-добра.- каза Кара през смях.

- Какво по дяволите правиш тук?-попитах ядосано.

- Реших, че ти трябва помощ.-отвърна тя. Аз я пуснах и тя се изправи.

- Точно ти ли ще си ми от помощ?-попитах я и и се присмях.

- Недей с лошо.-отвърна.

- Защо си нападнала местната глутница. Градът е малък. Хората говорят. Някой може да те е видял.

- Нямах намерение да нападам глутницата, а някои членове от тях.

- Защо?-попитах.

- Грабежи, убийство...обичайните неща. -отвърна.

- Уби ли всички замесени?

- Не точно...

- Направо страхотно. Кара, прибирай се у дома. Нямаш работа и място тук. -казах и.

- Искам да помогна. Все пак съм ти сестра.-отвърна и аз завъртях очи.

- Не ,ти просто търсиш начин да се махнеш от там и по-точно от Ария.-поправих я.

- Какво? Майка ми няма нищо общо!-настоя тя.

- В момента се предполага да учиш в колеж и да си живееш безгрижно живота, а не да убиваш провинили се същества, които правителството не може да спре.-отвърнах съжалително.

- Не започвай отново. Това е единствения  живот който познавам и ти го знаеш. Но зарежи това. Искам да ти помогна. Моля те позволи ми!- отвърна тя. Въздъхнах и премислих нещата. Ако я изгонех сега къде щеше да отиде. Вероятно щеше да си навлече белята.

- Може да вземеш стаята за гости. Ще пренущуваш тук и на сутринта ще говорим. - казах и и излязох от кухнята.- И дори не си помисляй да правиш глупости.- добавих и се качих в стаята си. Затворих вратата и се хвърлих на леглото, въздишайки. Само Кара ми липсваше в момента. Разбирах я. Тя е млада, кръвта и кипи, търси приключения и адреналин. От друга страна през последните месеци се сближихме доста и видях искреността и, когато ми каза ,че иска да помогне. Никога до сега не съм имала сестра и не знаех как да постъпя. До преди няколко месеца си мислех, че си нямам никой. А сега... сега знаех, че през целия ми живот съм живяла в лъжа.

...................................................................................

Събудих се от алармата. Взех си душ и се приготвих за работа. Излязох от стаята си и слязох долу. Из къщата се носеше ароматът на кафе и яйца. Влязох в кухнята и заварих Кара да готви.

- Добро утро!-поздрави ме и ми подаде чаша с кафе. Аз отпих и я оставих на плота.

- По скоро добър вечер.-казах поглеждайки към часовника.

- Така става като работиш нощни смени. Много бързо си се върнала на работа.-отвърна.

- Какво правиш?-попитах я.

- Закуска или вечеря.Готова съм!-каза и изсипа съдържанието от тигана в чиния и ми я подаде.

-Трябва да говорим! Една закуска и мили думи няма да ти помогнат.-отвърнах. Тя врътна очи.

- Е, поне опитах.-каза и седна на стола ,забучвайки на вилицата си парче яйце с бекон и го изяде.

- Размишлявах дълго. Не знам колко време ще ми отнеме. Итън не е в града от шест месеца и не съм сигурна дали ще се върне.-започнах.

- Тогава да приключим с другия брат. Когато научи ще се върне и ще действаме.-каза.

- Не! Първо искам да чуя неговата страна на историята.Не мисля, че той има пръст в това. И ти нищо няма да правиш. Ще стоиш на страна от това.-отвърнах.

- Не може да ме държиш далеч от това. Имам право колкото теб да искам отмъщение и ти знаеш това.- ядоса се и се изправи от стола.- Раян е виновен толкова, колкото Итън.Ако не и повече. Мислех ,че знаеш това ,но може би чувствата ти към него пречат на преценката ти.-отвърна.

-Достатъчно! Искаш да си част от това, искаш да получиш отмъщението си. Добре! Но по моите правила! Няма да правиш нищо докато аз не ти кажа и още днес ще се запишеш в местния колеж. Ако не ти отърва вратата е там. Да видим колко време е нужно на майка ти да те намери и върне у дома.Разбрахме ли се?-казах през зъби.

- Да.-отвърна тя.

- Добре. Отивам на работа. Докато ме няма виж какво можеш да научиш за Итън и местонахождението му, но бъди внимателна.-отвърнах и излязох от къщата. Влязох в колата си и въздъхнах тежко. Още не мога да повярвам как и позволих да остане. Трябваше да звънна на майка и ,но знаех, че така с нищо няма да и помогна. Запалих двигателя и отидох в болницата.