В живота на хората има много незабравими и важни моменти. Днес беше такъв момент, защото най-добрата ми приятелка се омъжваше. Днес станах преди алармата ми да ме е събудила, което е странно ,защото ми трябват поне петнайсет аларми, за да се събудя, взех си душ и започнах да се приготвям за сватбата. Имах чувството, че днес всичко щеше да е наред. Нямаше да се случи нищо лошо. И не трябва да се случва! Този ден трябва да е най-специалният за Ани и Майкъл .И ако всичко върви по план след по-малко от четири часа щяха да са се омъжили и да пътуват към летището за медения си месец.

Но Раян щеше да е там. И не знаех какво ще направи щом види, че с Итън сме отново заедно. Той беше напълно непредвидим и колкото и да си казвах, че не ме интересува какво мисли, всъщност не беше така. Като изключим целия вид на лошо момче ,той винаги беше до мен, интересуваше се от мен. Но Итън каза ,че го прави , заради случилото се с Анастасия . И въпреки казаното от Итън ,все още не мисля , че проблемите помежду им са само заради нея. Имаше и нещо друго. Двамата братя имаха толкова тайни ,толкова неща криеха от мен, че не знам вече ,кое е истина и кое не. Но знаех едно, каквото и да беше щях да разбера. Но тогава щях да разбера и кой казва истината. Щях да разбера кой е злодеят в картинката и ако беше Итън, то тогава може би бях в голяма опасност. Ако беше Раян пак бях в опасност. Като нож с две остриета.Каквото и да станеше, който и да се окажеше лошия аз щях да бъда най-наранена от всички. И въпреки това, не можех да се откажа от това да бъда с Итън и те да бъдат част от живота ми. Просто не мога.

Поклатих глава избавяйки се от тези мисли. Днес нямаше да мисля за тях и щях да се съсредоточа над щастието на приятелката ми. Седнах на стола пред тоалетката и започнах да се приготвям за сватбата. Трябваше да се срещна с Итън след час, а времето нямаше да ми стигне. Гримирах се, навих си косата с машата и част от нея прибрах назад, преоблякох се с роклята и бях готова. Погледнах към часовника. Имах десетина минути. Взех чантичката си и слязох долу. Намерих леля във всекидневната. Тя се излежаваше на дивана и превърташе каналите на телевизора. Когато ме видя остави дистанционното до себе си и ми се усмихна.

- Изглеждаш прекрасно.- каза ми.

- Благодаря.

- Тръгваш ли вече?-попита.

- Да. Хапчетата ти са на плота в кухнята. Трябва да ги пиеш в три. Има храна в хладилника и ако нима нещо просто звънни и ще съм тук възможно най-бързо.- казах и.

- Добре. Ще се оправя. Ти се забавлявай.- каза ми. Аз кимнах и я целунах по главата.

- Ще се видим довечера. - казах и и излязох от къщата. Качих се в колата си и потеглих. С Итън щяхме да се чакаме на отбивката след пет километра. Когато я наближих ,дадох мигач и отбих. Той вече беше стигнал пръв и сега се облягаше небрежно на колата си. Прехапах устни инстинктивно. И преди изглеждаше привлекателен. Но с този черен смокинг преминаваше всякакви граници. Тялото ми настръхна от възбуда и вероятно в момента стоях в колата и го зяпах като някоя идиотка. Откопчах предпазния колан и слязох от колата. Когато стигнах до него ,слях устните ни в целувка. Той се усмихна и ме погледна.

- Имаме проблем.- каза ми. - Ако всички на сватбата те гледат така ,както аз сега няма да останат живи.- отвърна напълно сериозно и аз се засмях.

- Същото се отнася и за тези ,които зяпат теб. -отвърнах и закопчах копчетата на сакото му.

- Ще тръгваме ли?-попита и аз кимнах. Той заобиколи и се качи в колата си, а аз се върнах до моята и влязох вътре. Потеглихме един след друг към сватбата. Тя щеше да се състои в една хижа близо до гората пригодена за такива събития. До там имахме около час път.

Можехме да тръгнем с една кола, но можеше да ме извикат от болницата или леля да ми се обади. Исках да съм подготвена в случай, че нещо се случеше. И затова ми предстоеше едночасово самотно пътуване.

...................................................................................

След един час най-накрая стигнахме хижата. Сватбата щеше да започне след половин час, а през цялото пътуване Ани ми звънна поне пет пъти да ме пита къде съм. Беше наистина много нервна. Паркирах колата си и се огледах за една специална кола. Но я нямаше. Раян все още не бе дошъл. Навън бе пълно с пристигащи коли и хора, които си говореха. Някой от тях познавах, но други не.Излязох от колата си и отидох при Итън ,който ме чакаше на няколко метра.

- Ще влизаме ли?-попита ме щом стигнах до него. Аз му кимнах в отговор и той ми подаде ръката си. Аз я хванах и се отправихме към входа на хижата. Влязохме вътре и видях Майкъл да седи на входа и да посреща гостите. Изглеждаше притеснен и челото ми бе леко изпотено.

- Здравейте!-поздрави ни.

- Здравей. Да ви запозная, това е Итън. Моят приятел.- казах. Итън и Майкъл се здрависаха и си размениха няколко отчиви думи. - Къде е Ани?

- Тя е във втората стая на ляво по коридора. -отвърна ми Майкъл.

- Добре. Нервен ли си?- попитах.

- Малко. Страх ме е ,че Ани ще размисли.- призна.

- Не се притеснявай! Тя те обича, не би размислиза за нищо на света.- окуражих го.

- Надявам се.

- Спокойно! Ще се видим след церемонията.- казах му и с Итън се отместихме от входа. Чак тогава забелязах погледа му. Зъбите му бяха леко оголени ,показвайки се острите връхчета. Мислено си ударих шамар, че пропуснах да му кажа толкова важна подробност. Придърпах го по-близо до себе си и му казах:

- Трябваше да те предупредя. Майкъл е върколак и е възможно половината присъстващи да са такива. Съжалявам!

- Няма проблем.- отвърна ми. -Ти по-добре отивай при Ани ,а аз ще си взема нещо за пиене и ще се видим по време на церемонията.

- Добре.- отвърнах и го целунах. След това последвах оказанията на Майкъл и отидох при Ани.

- Как е най-красивата булка?-попитах щом влязох в стаята.

- Нервна!-отвърна и ме прегърна.

- Божичко! Изглеждаш невероятно!- казах и.

- Благодаря ти!- отвърна ми. Погледнах и другата си приятелка ,която седеше и гледаше нервно през прозореца.

- А на теб какво ти е?-попитах и я прегърах за поздрав.

- Госпожицата чака новото си гадже.- отвърна Ани.

- Гадже ли? Аз защо не знам?-попитах.

- Не ви казах защото не знаех дали е сериозно. Но изглежда е така.- отвърна тя.

- Разказвай! Как се срещнахте?От кога излизате?-попитах.

- Щеше да ме блъсне с колата си. След това настоя да ме почерпи с кафе ,за да ми се реваншира и така станаха нещата. Излизаме от две седмици. -отвърна.

- Нямам търпение да се запозная с него.- отвърна Ани.

- Аз също. Което ми напомня, че с Итън не се познавате официално.- казах.

- Е, днес ще поправим това.- отвърна Кейт.

На врата се почука и вътре влезе възрастна жена на около петдесет години с черна къса до раменете коса. Тя бе олечена с бледолилава рокля стигаща малко над коленете. Жената приличаше много на Майкъл ,затова предполагам, че трябва да му е майка.

- Скъпа почваме след десет минути.Почти всички са по местата си.- съобщи тя.

- Добре. Идваме.- отвърна Ани. Тя вдиша и издиша дълбоко и се обърна към нас. - Хайде да се омъжвам.- отвърна и ние се засмяхме.

Сложихме булото и и взехме букетите си от червени рози. Отворих врата и и направих път да мине. Церемонията щеше да се проведе в задната градина на хижата затова ние се запътихме към вратата водеща отзад. Бащата на Ани ни чакаше там. Когато я видя широка и топла усмивка се появи на лицето му.

- Как ще те дам? Ти си моето малко момиченце!-каза и той.

- О, татко!-отвърна тя и го прегърна.

Очите ми запариха щом видях този момент на баща и дъщеря. Винаги съм си мечтала за подобен момент с моя баща. Винаги съм искала той да бъде до мен и да ме гледа така ,както бащата на Ани нея. С уважение, гордост и обич. Въпреки грижите на леля и опитите и да замести родителите ми, да запълни загубата им ,понякога самотата е надделявала. Да ,благодарение на нея не ми е липсвало нищо. Тя е и майка ,и баща за мен. Но в някои моменти ,като този се замислям какво би могло да бъде и се изпълвам със съжаление и огорчение. И може би мъничко завист ,защото мен няма кой да ме отведе до олтара ,когато му дойде времето, няма кой да е до мен и по ми вдъхва кураж ,когато ме е страх или когато имам нужда .Защото нямах родители. А скоро щях да загубя и най-близкото подобие на тях. Изръдих тези мисли колкото и нечестни и гадни да бяха. Не можех да си позволя да се срина. Не и днес. Не и в този ден. Преглътнах горчилката и се съзвех. Музиката засвири и ние с Кейт се подредихме една след друга. Вратите се отвориха и закрачихме към олтара. Щом стигнахме застанахме от страната на булката. Хваната под ръка с баща си ,те прекрачиха прага и минаха през пътеката между двете редици, откъдето минахме и ние. Всички погледи бяха вперени в нея. Щом Майкъл я видя дъхът му секна ,при което се усмихнах. Обичаше я и то много. Един поглед бе нужен ,за да се разбере какво изпитва към нея. Тя стигна до олтара и церемонията започна. И двамата казаха "Да" и своите обети и свещеника ги провъзгласи за съпруг и съпруга. Майкъл я целуна и всички заръкопляскахме. Всички се наредиха да се снимат с младата двойка и малко по малко се оттегляха вътре за празненството.

- Чакайте! Трябва да хвърля букета!-каза Ани и ние се засмяхме.

Всички неомъжени се събрахме ,а Ани се обърна с гръб към нас и хвърли букета. Той полетя нависоко и всички протегнаха ръце в опит да го хванат. За мой късмет или нещастите букетът падна точно в моите ръце. Ани и Кейтлин започнаха да се смеят, а останалите заръкопляскаха. Почувствах се неловко и се изчервих ,защото бях привлякла цялото внимание. Просто поклатих глава иронично и отидох при Итън ,който стоеше отстрани.

- Дори не се опита!-отбеляза и аз се засмях.

- Не вярваб в подобни глупости.- отвърнах му.

- Е, може би трябва!-отвърна и ме притегли към себе си. Щом се отделих от него погледнах напред и усмивката ми замря ,виждайки пред нас Раян. Облечен с черния си смокинг ,той и Итън бяха напълно идентични. Въпреки че Раян изглеждаше може би малко по едър и макар че околните не ги различаваха ,аз напълно знаех кой кой е. Изражението на Раян показваше, че никак не е доволен от видятото. За момент на лицето му бе изписано учудване ,гняв и разочарование, но те бързо изчезнаха и бяха заменени от студена и безизразна маска. Итън забеляза погледа ми .- Я, виж ти кой е дошъл! Да го поздравим ли?-попита надменно Итън и понечи да тръгне към него, но аз го спрях.

- Не тук! Не и днес! Каквито и проблеми да имате, днес не е нито времето, нито мястото ,за да ги обсъждате. Ясно?-казах му и той кимна. - Не му обръщай внимание. Ела да те запозная с Ани и Кейт.- казах му и се отправихме към тях.

- Здравейте!- поздрави ни Ани.

- Здравей ,отново! Да ви запозная официално. Момичета това е Итън.- казах и те се ръкуваха с него.

- За мен е удоволствие да се запозная най-накрая с вас.- отвърна им любезно.

- О, моля те! За нас е удоволстиве.-отвърна Ани.

- Знаете ли, ще отида да ни взема по едно питие.- казах.

- Звучи добре.- отвърна Кейт.

- Нали няма проблем?-попитах Итън.

- Разбира се ,че не! Върви.- каза ми. Аз се пресегнах и го целунах по бузата и след това се отправих към вътрешността на хижата или по-точно кухнята. Но преди да вляза в кухнята бях издърпана и вкарана в някаква стая. Поправка, бях издърпана от Раян и вкарана в нещо като килер.

- Какво по дяволите?-попитах раздразнено.

- Виждам, че с брат ми сте се събрали.- отвърна злобно.

- И теб какво те засяга? Личния ни живот не ти влиза в работата.- отсякох и понечих да изляза от килера, но той хвана ръката ми над лакътя и ме накара да го погледна в очите. Ледена тръпка премина през тялото ми щом ме докосна. До толкова бях свикнала с топлината на Итън, че сега този студ ми идваше като шамар в лицето.

- Мислех си, че си по-умна. Явно съм сгрешил. Предупредих те, че той не е този ,за когото се представя. Сега ще си носиш последствията.- отвърна ми студено ,какъвто всъщност беше.

- Така е!Ако наистина е този, за когото го изкарваш рано или късно ще си понеса последствията от това. Но на теб какво ти пука? А, Раян? -казах му ,предизвиквайки го да ми отговори. Вместо това той ме придърпа грубо и сля устните ни. Студът излъчващ се от него премина като вълна през тялото ми и проклета да съм този студ ми хареса, дори повече от топлината. Без да осъзнавам вече отвръщах на целувката му. Той ме придърпа по-близо до себе си и вкара езика си в устата ми ,изследвайки я, а аз зарових ръце в косата му.Исках тази целувка, имах нужда от нея повече от колкото можех да си представя. Тя нямаше нищо общо с първата ни целувка, когато го помислих за Итън. Итън! Припомних си думите му. Той ме използваше, за да го нарани. За да му покаже, че ако иска може да повтори историята. Гняв премина през мен сещайки се за това. Откъснах се от него и му зашлевих шамар.

- Аз не съм Анастасия и определено няма да ти играя по свирката!-отвърнах му и излязох от килера преди да е успял да ме спре.

Отидох в кухнята и за щастие нямаше никой наоколо ,за да ме види.Една сълза се спусна по лицето ми и аз я изтрих , нареждайки си да се взема в ръце. Вдишах и издишах.Взех четири чаши с шампанско и се запътих към Итън и другите. Той не трябваше да разбира за случилото се. Ако разбереше щеше да убие Раян. А не исках ничия смърт да лежи на плещите ми като товар. Щом ги видях призовах хладнокръвието и обективността си като специалист и сложил фалшива усмивка на лицето си.

- Ето те и теб! Защо се забави толкова?-попита Итън докато му подавах чашата с шампонско.

- Имаше много голяма навалица.- отвърнах и подадох чаша с шампанско на Ани.- Къде е Кейтлин?-попитах ,забелязвайки, че я няма.

- Приятеля и е дошъл. След малко ще дойдат.- отвърна тя.

- Е ,в такъв случай ще изпия и нейното питие. - казах и погълнах алкохола на един дъх. Той прогори гърлото и вътрешностите ми ,но точно от това имах нужда в момента. Погълнах алкохола и от другата чаша.- Има ли нещо по силно?-обърнах се към Ани и тя се засмя.

- Определено! Ще отида да видя къде е Майкъл. -каза тя и аз кимнах.

- По-полека. Ще се напиеш.-отвърна ми Итън щом останахме насаме.

-Спокойно, добре съм!-казах му и съжалих за думите си в момента, в който погледа ми фиксира фигурата вървяща заедно с Кейтлин. Това не можеше да се случва! Мъжът ,идващ към нас заедно с Кейтлин бе Девън. Вампирът, който ме похити. Врагът на Итън. - Итън, той какво прави тук?-попитах изплашено. Очите му се разшириха щом го видя.

- По дяволите?-отвърна гневно и объркано.

Девън и Кейтлин спряха до нас.

- Здравейте! Лара, Итън искам да ви представя приятеля си Девън.- отвърна тя. Девън ме изгледа от горе до долу и ми отправи мазна усмивка. До мен, Итън се напрегна осезаемо.

- С Итън вече се познаваме, но от доста време искам да се запозная с приятелката му.За мен е удоволствие ,Лара!-каза и протегна ръката си. Аз я стиснах.

- Повярвай ми, удоволствието е мое!-отвърнах през зъби. Итън бе на път да избухне ,затова хванах ръката му, напомняйки му ,че това е сватбата на най-добрата ми приятелка, а другата ми приятелка беше в огромна беда.

- Девън! Каква неочаквана изненада!Кейтлин!-отвърна престорено Раян ,появявайки се от нищото.

- Е, радвам се ,че се видяхне и се запознах с теб, Лара. Но ако ме извините искам да поканя на танц приятелката си.- каза той и двамата с Кейтлин се отдалечиха.

Аз изпуснах въздуха, който осъзнах, че съм задържала.

- Е, това не го очаквах.- каза Раян...