След смяната ми се прибрах директно вкъщи. Бях толкова уморена ,че едвам ходех. Отключих вратата и влязох в къщи.

- Лельо? Тук ли си?- провикнах се и влязох в хола.

- Къде да съм, скъпа?- отвърна леля и ме целуна по челото.- Как мина днес?

- Знаеш, обичайното.- отвърнах аз.

- Има супа, искаш ли?- попита леля.

- Би било чудесно.- отвърнах аз и отидохве в кухнята.

След като се наядох, се качих в стаята си. Съблякох дрехите си и си легнах. Събудих се някъде към седем вечерта от есемиса ,пратен ми от Ани. Той гласеше:

" Кажи ми, че не си забравила за тази вечер и си си легнала!"

Мамка му! Направих точно това. В осем щяхме да излизаме ,а още не бях готова.

Взех си душ и си облякох тъмносиня прилепнала рокля стигаща малко над коляното ,сложих си и токчета, и се гримирах.

Телефонът ми звънна и аз вдигнах:

- Да?

- Пред вас сме.-съобщи Ани.

- Идвам.- отвърнах аз и затворих телефона.

Взех си чантата и слязох долу. Но първо отидох при леля във всекидневната.

- Лельо, тази вечер ще изляза с колежки от болницата.

- Добре. Забавлявайте се. И се пази, става ли?- каза разтревожено леля ми.

- Разбира се. Обичам те!- казах аз.

- И аз теб.- каза тя и излязох.

Момичетата бяха в колата и ме чакаха. Щом Ани ме видя ми подсвирна и аз де засмях.

- Леле. Май ни очаква дълга вечер.- каза Ани  и ми намигна.

- Ще ти се. Ще взема моята кола и ще карам след вас.- казах аз.

- Добре.- отвърна Кейтлин.

- Схванахме намека.- отвърна Ани шеговито, а аз само поклатих глава и влязох в колата ми.

Те потеглиха и аз след тях. След около половин час спряхме на паркинга пред клуба. Какво да ви кажа. Клуб като клуб. Едноетажна голяма сграда с голяма табела с надпис " In Shadows " , боядисана в черно, със бодигардове на входа ,които пущат хората вътре. Дори в колата се чуваше музиката, а представям си вътре какво ще е. Никога не съм била почителка на нощните клубове. Предпочитам по-тихи и уютни места. А това тук не бе едно от тях. С ужас слязох от колата си и се присъединих към момичетата, отправяйки се към входа на клуба.

- Лични карти!- каза един от бодигардовете. Ние им ги показохме и те ни пуснаха.

Още щом влязохме ме лъхна миризмата на алкохол и цигари. Вътре беше тъмно , а единственото осветление бяха разноцветните прожектори и премигащите светлини. Мястото беше на две нива. От първото се слизаше надолу към второто ниво където се намираха  дансинга, сепаретата, бара и още два коридора, които се губеха в мрака на клуба. Кой знае на къде водеха!А от другата страна на второто ниво имаше още едни стълби, които водеха към платформа. Това би трябвало да е вип зоната. На нея имаше сепарета с изглед към входа и танцуващите, малък бар и голямо кожено кресло точно в центъра, на което седеше едър мъж. Той беше заобиколен от бодигардове,  а в началото на стълбите още преди пазклонението имаше дебело въже ,което не позволяваше преминаването на други хора.

Мъжът изглеждаше странно. Някак мрачно. Но и в същото време пленяващо и омайващо. Това беше може би най-красивия и загадъчен мъж , който съм виждала някога. Косата му бе къса и светло кестенява. Чертите му бяха остри и изсечени.
Изведнъж погледът му се насочи към мен. Той ме огледа от глава до пети и пак се върна на очите ми. Гледаше ме така сякаш може да види през мен. Очите му бяха студени. Но имаше още нещо в погледа му. В очите му. Не можех да откъсна очи от тях. Сякаш бях хипнотизирана.

- Идваш ли?- попита Кейтлин изваждайки ве от  нелепия транса. Кой знае как изглеждам отстрани зяпнала тази мъж? Кой знае как изглеждам в неговите очи? Дребна и жалка? Отпратих тези мисли за по-късно и се съсредоточих върху въпроса.

- Да.- казах аз ,отместих погледа си и слязох по стълбите след момичетата. Седнахме на едно сепаре и си поръчахме бърбън. Отпих глъдка от него, докато Кейтлин и Ани го изгълточиха за секунди.

- Хайде да танцуваме!- каза Ани.

- Да, хайде.- отвърна в знак на съгласие Кейтлин.

- Вие отивайте.

- Неее, идваш с нас!- казаха момичетата и ме издърпаха към дансинга.
Аз се засмях и се заставих да се отпусна. Започнахме да танцуваме. Беше някак си отпускащо да танцуваш заедно с хора,които виждаш за пръв път. На никой не му пука ка танцува, не му пука как той танцува. Просто го прави. След половин час момичетата се върнаха на масата ,а аз останах да танцунам. Беше толкова приятно. Защо не съм го правила преди?

- Здравеййй!

Аз се обърнах и видях мъж на може би 30. Добре изглеждащ и много ,много пиян.

- Ъмм...здравей и на теб. -отвърнах аз.

- Аз съм Байрън. Искаш ли да се позабавляваме?- попита и ме погледна перверзно.

- Мисля да пропусна.- отвърнах аз.

- Хайде де! Само малко ще се позабавляваме.- отвърна Байрън и ме притегли към себе си.

- Пусни ме!- казах аз и го изблъсках. Запроправих си път през тълпата и стигнах да сепарето ,на което се бяхме настанили.

- Мисля, че ми беше достатъчно за тази вечер. Ще се прибирам.-казах им и си взех нещата.

- Защо? Та ние дойдохме преди малко.

- Така е ,но главата много ме боли и съм изморена. А утре съм първа смяна.- излъгах аз.

- Ти изпускаш. Чао.

- Чао. И внимавайте става ли?- казах им.

- Разбира се!-отвърнаха хорово.

Обърнах се и се отправих към изхода. Но по пътя се блъснах толкова силно в някого, че за малко да падна.

- Извинявай!- смотолевих и вдигнах поглед към човека ,с който се сблъсках. Това беше онзи загадъчен  мъж. А това ,в което се блъснах бяха силните му и твърди като скала гърди. Погледнах в очите му и почуствах , че ми става горещо. Какво ми става, за Бога?
Подминах го и продължих към изхода. Излязох и се отправих към колата си. Тъкмо я отключвах, когато някой ме блъсна и ме прикова към нея.Това беше онзи пияния... Байрън.

- Здравей, отново кукло.- отвърна той и започна да ме целуна по врата.

- Пусни ме! - започнах да крещя, да се дърпам и бунтувам.
Той затегна хватката си към мен и каза:

- Не се дърпай, де. Само ще се позабавляваме.

- Не!- изкрещях. Трябваше да го отблъсна някак си ,да вляза в колата и да заключа. А след това да запаля двигателя и да тръгна ,по възможност прегазвайки го.

- Пусни я!-чу се мъжки плътен глас зад нас.

Байрън се ядоса и отпусна хватката си.
- Пич, не виждаш ли ,че съм зает?- каза той и се обърна към мъжа и веднага се закова.

Аз не можех да видя мъжа пред нас ,но явно Байрън се стресна и ми даде идеална възможност. Избутах го от мен и се освободих от хватката му, а новодошлия го хвана за яката и по дяволите ,вдигна го във въздуха. Тогава успях да видя лицето му.
Това беше загадъчният мъж.

- Ако още веднъж я доближиш ще те убия!- изръмжа мъжът разкривайки острите си зъбите.
Той беше вампир! Изгледа Байрън кръвнишки и го захвърли на земята. Байрън се изправи и побягна. След мъжът ме погледна.
И ето ги пак тези сини и загадъчни очи. Мъжът направи крачка към мен ,но аз отстъпих назад блъскайки се в колата. Явно видял това, той се закова на място и се взря в мен. За пръв път през живота си виждах вампир. Но това е далеч по различно от представите ми за вампирите. Мислех , че са страшни и кръвожадни, но той спаси живота ми. Или може би просто ме спаси от онзи ,за да ме запази за себе си. Никак не ми се нравеше мисълта да стана закуска на спасителя си.

- Добре ли си?-попита ме той с плътния си и привлекателен глас.
Аз само кимнах в отговор.

- Благодаря, но можех да се справя и сама!- казах аз и се качих в колата си. Запалих двигателя и инстинктивно погледнах към мъжа. Сега на лицето му се бе появила малка усмивка. Потеглих и се отдаличих от вампира спасил ме от изнасилване. Боже мой, спаси ме вампир!