Паркирах колата пред вкъщи и влязох вътре. Закачих си палтото на закачалката и си събух токчетата. След което заключих вратата добре и отидох в хола. Там заварих леля да спи на дивана. Завих я с одеало и я целунах по челото.
След това проверих дали всеки прозорец е добре затворен и се качих в стаята си. Съблякох роклята и си облякох нощница , след което легнах в леглото си и сънят ме унесе.

На сутринта стана и се оправих, след което отидох на работа.
През дневното дежурство нямаше толкова работа ,както през нощното и денят мина сравнително добре. Като изключим махмурлука на Ани и Кейт.

- Колко изпихте снощи?- попитах ги аз ,сядайки в стаята за почивка.

- Дори не помня.

- Изпусна много. Защо си тръгна толкова рано?- попита Ани.

- Не питайте!Ако знаете какво ми се случи?

- Какво?- попита Кейтлин.

- Снощи докато танцувах един пият мъж започна да ме закача. Затова си тръгнах. Когато стигнах до колата си той ме нападна и ако не ми се бяха притекали на помощ , кой знае какво щеше да стане с мен?- казах аз.

- Боже мой! Това е ужасно!

- Но, защо не ни каза?- попита Кейт.

- Не знам. Просто не исках да ви развалям вечерта. А и това не е всичко. Мъжът който ме спаси беше вампир. И беше най-хубавият мъж ,който съм виждала.

- Оо, да не би да долавям интерес?

- Може би.

- Харесваш го!- каза Кейт.

- Той ми спаси живота! А и е вампир.

- Е и? И какво като е вампир?

- Не знам. Просто не съм сигурна ,че до излизаш с вампир е най-удачно. А и едва ли ще го видя пак.

- Добре както кажеш.- отвърна Кейт. Пейджъра ми извъня.

- Трябва да тръгвам.- казах и се отправих към пациента ,който се нуждаеше от мен.

~ В края на смяната ~

Тъкмо излизах от болницата ,когато забелязах на отсрещната улица вампирът от снощи.
Какво правеше тук?
Тръгнах към колата си ,правейки се ,че не го виждам.
Усетих присъствието му зад мен ,но не се обърнах.

- Ти да не би да ме следиш?- попитах вместо това и отключих колата си.

- Исках да се уверя ,че си добре.-отвърна отново с плътния си глас.

- Както виждаш ,добре съм.-казах и се обърнах, заставайки лице в лице с вампира.
- Мога сама да се грижа за себе.- казах и вампира се изсмя.

- Видях до колко може да се грижиш сама за себе си.

- Ако не се беше появил щях да се справя и сама.- отвърнах упорито.

- Свършвайки изнасилена в някоя тъмна уличка?-попита и повдигна вежда.

- Не съм толкова слаба за колкото ме мислиш.- казах аз ядосано и понечих да вляза в колата.

- Добре. Чакай! Не исках да те ядосвам.

- Тогава защо си тук?

- Казах ти. Исках да се уверя ,че си добре. И да насиля късмета си като те поканя на среща.- каза той и аз започнах да обмислям идеята.
- Хайде де! Поне това ми дължиш след като спасих живота ти!

- Всички ли изнудваш така?- попитах.

- Не, само теб.- отвърна просто, изумявайки ме дързостта и самонадеяността му.

- Добре. Вземи ме в осем.- казах аз и се качих в колата си.

- Чакай! Не знам къде живееш? -спря ме.

- Откъде ще знаеш къде работя, след като не знаеш къде живея?- попитах риторично.

- Хвана ме!

- Да ,така!

- Е, до довечера.-отвърна той.

- Чакай! След като ме спаси не заслужавам ли да знам поне името ти?-попитах аз.

- Итън.

- Лара.

- До довечера , Лара.- каза Итън и аз потеглих.

Паркирах пред вкъщи , влязох вътре и тръгнах към стаята си. Веднага щом влязох се хвърлих на леглото.

Защо по дяволите, приех да изляза с него? Да хубав е. И чаровен. И изглежда интригуващ. Но той е вампир! И нямам намерение да ставам нечия вечеря. Може би затова ме покани да излезем? Божеее!!! Съвсем превъртях! Та той ми спаси живота! А и знае къде живея, така че можеше да ме убие още снощи. Ще изляза с него, пък ще видим.

Станах от леглото и погледнах часовника на стената 18:25. Влязох в банята и си взех душ след което отидох до гардероба и прегледах съдържанието му.

Какво щях да облека?

- Лельо, може ли да дойдеш за малко?- попитах леля си и не след дълго тя се появи в стаята ми.- След по-малко от час имам среща ,а не знам какво да облека.

- Среща? Защо не си ми казал ,че излизаш с някого?

- Запознахме се снощи и един вид ме спаси. И му го дължах.

- Спасил те е? Какво се е случило?-попита разтревожено леля.

- Това няма значение. Добре съм. Ще ми помогнеш ли?- попитах. Знаех как ще реагира ако и кажех истината, особено ако и кажех ,че този,който ме е спасил е вампир. Леля имаше много лошо мнение за тези същества. Какво ти лошо мнение ,презираше ги. И така израснах с мисълта, че те са врага, а сега излизах с един от тях. Как попаднах в тази ситуация?

След около десет минути бяхме избрали жълта рокля над коляното по мен и жълти обувки.
Сложих си грим и бях готова.

Точно в 20 черна скъпа кола спря пред дома ми. Аз си взех чантата и палтото и се сбогувах с леля. След което ислязох навън.

Итън стоеше облегнат на колата с букет рози в ръка. Бе облечен в дънки и черна риза подчертаваща мускулите по тялото му. Щом ме видя се стъписа.

- Какво? -попитах.

- Нищо просто си много красива.- отвърна той и аз се изчервих.
- За теб са.- подаде ми цветята.

- Красиви са, но нямаше нужда.

- Напротив ,имаше. Ще тръгваве ли?- попита нетърпеливо. Зачудих се защо?

- Да.- отвърнах аз и той ми отвори вратата ,след което отиде на мястото на шофьора и потегли.

- Къде отиваме?-попитах аз.

- Изненада.- отвърна той.

След около двайсет минути Итън зави и пред нас се появи голям ресторант.

- Идвала ли си преди?-попита ме той и паркира колата.

- Не.- отвърнах аз.

Той слезе от колата и аз понечих да отворя вратата и да сляза, но той ме изпревари и я отвори вместа мен.

- И аз мога да си отворя вратата.- казах хапливо.

- Знам. Но какъв джентълмен ще бъда ако не направя поне това?- каза той и двамата тръгнахме към заведението.

Настанихме се на маса за двама и си поръчахме.

- Е, разкажи ми за себе си.- каза Итън и отпи от червеното си вино.

- Добре. На 26 съм. Лекър съм. Не излизам много. Работохолик съм. Живея с леля си. За друго не се сещам...- казах и се засмях.

- Ами родителите ти?

- Те са починали когато съм била бебе.

- Съжалявам. Сигурно ти е било тежко.

- Не, не се извинявай. Аз не ги помня.Да говорим за нещо друго.-казах сменяйки темата.

- Например?

- Ти знаеш почти всичко за мен. Къде живея, къде работя, вероятно и с кого общувам, но аз не знам нищо за теб.

- Какво искаш да знаеш?- попита той.

- Много неща. -отвърнах загадъчно.

- Добре. Аз съм вампир. И притежавам клуба ,в който беше снощи. Нямам много приятели и обикновено не излизам. Това е!

- Само това?-попитах аз.

- И ти не каза много неща за себе си.

- Прав си! Да направим така, аз ти задавам въпрос и ти отговаряш после ти ми задаваш и аз отговарям. Съгласен?

- Стреляй!

- Мислех, че вампирите не могат да се показват на слънце, а днес когато се появи беше още светло.

- Само новаците не могат. Май не си виждала вампир досега, нали да така?- попита той.

- Ти си първият.-отвърнах честно.

- Това е странно.

- Защо да е странно?

- Защото от години живеем в свят ,в който свръхестествените същества съжителстват с хората без да се крият.

- Аз съм само на 26.

- И това го има. Някога напускала ли си града? Но имам предвид не само до съседния град или до някой клуб.

- Не. Никога. А ти?

- Аз съм обиколил света. Бил съм почти навсякъде. Париж, Лондон, Италия, Рим ,Испания... навсякъде.

- Винаги съм искала да обиколя света.

- Тогава защо не си?

- Не знам. Предполагам ,защото винаги съм искала да помагам на хората, а и на скоро завърших...
Кое от всички места на които си бил най-много ти харесва?

- Санкт Петербург. На теб кое ти допада?

- Не знам. Може би Италия. Защо ме покани на среща?

- Не ми беше в плана да те каня. Трябваше да разбера дали си добре и да си тръгна.-каза той.

- Значи няма да ме изядеш за вечеря?-попитах шеговито и сериозно.

- Нямам такова намерение!-отвърна и се засмя.

- Радвам се! Но не отговори на въпроса ми!

-Защото от както те видях за пръв път не мога да си те избия от главата.-каза той и аз се изчервих.

-Не знам какво да кажа.-отвърнах и сведох глава.

- Не е нужно да казваш нищо.- каза той и повдигна лицето ми.