Бяхме на милиметри един от друг. Той се наведе и слу устните ни в целувка. Ръцете му шареха по тялото ми придърпвайки ме към него. Зарових ръцете си в косата му, наслаждавайки се на целувката. Ръцете му се спуснаха към якето ми и го свалиха, а след него си отиде и блузата ми. Започна да опсипва брадичката и свивката на врата ми .Аз спуснах ръцете си към копчетата на ризата му и я разкопчах . Цялата горях. Всеки негов допир ми донасяше топлина. Имах чувството,че от цялото му тяло струеше топлина.

- Сигурна ли си?-спря и ме попита, вглеждайки се в очите ми.

- Напълно!-отвърнах и той разби устните си в мен ,вдигайки ме. Аз увих краката си около кръста му и той ме постави на бюрото събаряйки нещата от него на пода.
Продължи да ме обсипва с целувки. Ръцете му достигнаха закопчалката на сутиена ми и го разкопчаха. Устните му се спуснаха към едната ми гърда засмуквайки я, докато руката му масажираше другата. Силен стон се откъсна от устните ми. Пресегна се и свали дънките и бельото ми, както и неговите панталони и боксери и навлезе в мен. С всеки следващ тласък увеличаваше темпото, докато накрая вълна от удоволствие не ни връхлетя. След което сля истните ни и излезе от мен. Когато въздухът ни свърши той се отдели от мен и ме прегърна.

- Съжалявам! -каза тихо.

- За какво?-попитах го и взех лицето му в ръцете си.

- Не трябваше да бъде по този начин. Трябваше да е романтично или поне да има легло.- каза и се засмях.

- Не ме интересува мястото или удобството. Интересува ме това ,че съм с теб.-казах и го целунах.

- Какво ми направи?-попита.

- Не знам!

- Омагьоса ме!-отвърна и се доближи да ме целуне когато телефонът ми извъня.

- Може да е от болницата.-казах и заопипах купчината с дрехи. Когато го намерих го извадих.
- Неп, леля е.-казах.

- Май е по-добре да те връщам, че леля ти ще ме убие.- каза и аз се засмях.

- Спокойно. Аз няма да и позволя.

- Разбирам я. Ако имах такава хубава племенница като теб и аз нямаше да си я дам.-отвърна и ми помогна да стана от бюрото.

След 20 минути вече крачехме към паркинга да клуба. Влязохме в колата и потеглихме.

- Пристигнахме!-каза и спря пред къщата ми.

- Благодаря, че ме докара.- отвърнах и се пресегнах да го целунах. Той отвърна на целувката ми.

- Май е по-добре да влизаш.- каза гледайки към входната врата. Аз проследих погледа му и завъртях очи. При вида на леля ми застанала на входната врата със скръстени ръце.

- Ще се видим ли утре?-попитах.

- Не знам. Имам много работа в клуба. Ще се чуем утре.- каза и ме целуна.
- Не я карай да чака!-каза и аз го изгледах сирдито след което слязох от колата и тръгнах към къщата.

- Е, как мина?-попита леля

- Добре.- отвърнах и влязох в къщата.

- Не искам да се виждаш с него!-каза строго леля ми.

- Моля?-попитах невярващо.

- Чу ме!

- Не може да ми казваш какво да правя. Достатъчно голяма съм ,за да взимам сама решения. Чувствам се добре с Итън.

- За Бога! Та той е вампир ,Лара!-повиши глас леля ми.

- Да, а ние живеем в свят, в който тези съществата живеят заедно с нас като равни хора.-отвърнах.

- Има нещо, които не разбираш!

-Тогава ми ги обясни, че да разбера защо се държиш така. За пръв път срещам някой ,който ме харесва такава каквато съм и не е с мен само ,за да извлече някаква полза.

- Той не е за теб. Ще те нарани и после ще страдаш. Казвам го за твое добро. Ти си всичко ,което имам и да те видя щастлива е всичко за което съм се молила през целия си живот. Но скъпа, ти не го познаваш. Не без причина вампирите са едни от най-опасните и зли създания. Не може да му вярваш. Той ще те използва и когато вече не си му нужна ще те захвърли.

- Достатъчно!-извиках и тръгнах да се качвам по стълбите.

- Правя го за твое доб..-каза задавено и аз се обърнах. Беше се хванала за сърцето и се беше подпряла на стената.

- Лельо добре ли си?-попитах и и помогнах да стигне до стаята си. Поставих я да седне на леглото и изтичах да взема комплекта си за бърза помощ. Когато се върнах измерих кръвното и и преслушох гърдите и.

- Добре съм!- каза тя ,но знаех, че ме лъже.

- Къде са хапчетата ти?-попитах.

- На скрина.-отвърна. Аз ги взех и изтичах до кухнята за чаша с вода.
Върнах се и и ги додах. Тя ги изпи.

- По-добре ли си?-попитах,а тя кимна .

- Трябва да си почиваш повече.-казах и хванах набръчканата и ръка. Тя ме дари с онези свои топли усмивки, карай бръчиците около устните и да се опъват. Понякога забравях, че тя е вече прекалено стара. Забравях че скоро ще остана сама.

- Знаеш, че ти си всичко ,което имам. Единственото семейство ,което познавам и може би е егоистично, но ще направя всичко възможно, за да те задържа възможно по-дълго до колкото мога. Не мога да те изгубя! И не искам да се карам с теб. Не мога! Просто не мога!-казах и тя докосна бузата ми.

- Няма да ме изгубиш! Аз винаги ще бъда с теб. Ако не телом, то духом ще бъда с теб. Винаги ще те подкрепям, но това което правиш в момента не мога да подкрепя. Има прекалено много неща ,които не разбираш.

- Тогава ми кажи какво трябвада знам!

- Когато му дойде времето ще разбереш.-отвърна и аз въздъхнах. Помогнах и да се изправи и я заведох до стаята и. Помогнах и да се преоблече и я настаних на леглото.

- Може ли да остана при теб тази нощ?- попитах я.

- Разбира се.- каза и аз легнах и се сгуших в нея. Нямах намерение да заспивам. Щях да остана ,за да следя състоянието и. Но съм се унесла...