Намирах се в офиса на Итън и крачех назад напред, докато двамата братя ме наблюдаваха. 

- Трябва да намерим начин да се отървем от Девън без от това да пострада Кейтлин.- казах сигурно за петнайсти път вече.

- Ще спреш ли да обикаляш? Ставаш досадна.- каза ми Раян. Аз спрях пред него и го изгледах лошо. Той ми отвърна с безинтерес и отпи от скоча си. 

- Трябва да се успокоиш. Работя над това!-увери ме Итън.

- Той е прав. Пийни едно и се успокой. А докато скъпия ми брат мисли план за действие ще ти споделя моя.- отвърна Раян и това ни накара да вперим погледи в него.

- Имаш план?-попитах го с неприкрит ентусиазъм. Той се изправи от стола ,на който седеше ,бръкна в джоба на коженото си яке и извади някакви черно покани. Метна едната на бюрото пред Итън и подаде грациозно другата на мен. Аз я взех и зачетох на глас, изписаните със златно думи .- "Семейство О'Нийл ви кани тържествено в имението Темпълтън на бал в духа на 18 век. Събитието ще се проведе идната събота от 18 часа. Ще се радваме ако присъствате." Ясно и просто. Харесва ми!-отвърнах ,но след това разбрах смисъла на прочетеното.- Чакай! Ти си новия собственик на имението?-попитах. Очите на Итън се разшириха от шок. Явно и той не знаеше. Но не това бе важното сега . Раян бе купил имението, а това означаваше ,че може да знае нещо за лорд Темпълтън.

- Да. Защо сте толкова изненадани и двамата?-попита многозначно и погледна към Итън. Той сви юмруци в ръце. Погледнах и двамата и присвих очи. Тук ставаше нещо повече.

- Какъв ти е плана?-излая Итън ,карайки ме да погледна към него.

- Добре ли си?-попитах го и Раян се усмихна подло.

- Да ,Итън . Добре ли си? Дори дамата видя, че си се напрегнал.-каза Раян и Итън изръмжа.

- Добре момчета, успокойте топката. Не ни дръж в очакване. Какъв е плана?

- Ще поканя Кейт и нашия "приятел". Ти забаламосваш Кейтлин ,докато с Итън се разправяме с Девън. Ако нещата излязат извън контрол разполагаме с достатъчно мъже, които да овладеят положението и да отпратят гостите.Просто и ефикасно. - обясни Раян.

 - Не съм сигурен ,че ще проработи. Девън не е глупак. Може въобще да не се появи.- отвърна Итън.

- Напротив! Той винаги се е боял да покаже слабост. А ако не присъства ще покаже, че го е страх. Никога не би го допуснал и точно заради това ще дойде. -обясни Раян.

- Наистина ли залагаш на егото му?-попита Итън. 

- Да. И знам, че ще проработи!

- Това е най-тъпата идея ,която съм чувал!- каза Итън и се изправи от стола си.

- Имаш ли по-добра?-провокира го Раян.

- Ти какво мислиш?-попита ме Итън.

- Съжалявам, но ще се съглася с Раян. Не познавам Девън ,но искам да спася приятелката си. Затова ако се налага ще пробвам всяка тъпа и налудничава идея. -отвърнах. 

- Така да бъде. 

- Значи 18 век?-попитах. 

- Не беше моя идеята, но да. Облечи нещо синьо. Отива ти.- отвърна Раян и ми намигна, което изнерви Итън. Аз поклатих глава и щях да му отвърна с нещо хапливо, но телефонът ми извибрира. Извадих го и се вгледах в екрана.

- Трябва да тръгваме. Смяната ни започва след половин час.- съобщих на Раян. 

- Ще те закарам. -каза ми Итън.

- Аз ще я закарам. На едно място отиваме. Не замърсявай околната среда излишно.- намеси се Раян.

- Няма проблем.-казах на Итън.

- Виждаш ли? Чакам те в колата.-каза Раян и излезе от стаята.

- Ще съм добре. Той не може да ми навреди.- успокоих Итън и го целунах по устните. Той взе лицето ми в шепи и ме целуна по чулото.

- Пази се !

- Винаги!-отвърнах ,взех чантата си и излязох от кабинета му.Напуснах сградата и се отправих към паркинга, където бе паркирана колата на Раян. Той ме чакаше търпеливо ,заел шофьорското място. Отворих вратата и заех мястото до него.

- Най-накрая!-измрънка и запали двигателя, потегляйки към болницата.

 Пътувахме в мълчание, което никой не смееш или не искаше да развали. От първата ни среща до сега нещата се бяха развили прекалено бързо и се бяха объркали прекалено много. И преди ни беше неловко, но сега е много по-зле. Тази целувка, намеренията и действията му ,и моите също. Всичко бе толкова сложно и объркано. Дори радиото не можеше да заглуши въпросите в главите ни и неизречените думи. Дори и с него ,тишината бе оглушителна. Раян въздъхна шумно.

- Е, след като Итън не ми се е нахвърлил досега, значи не си му казала за целувката ни.- подхвана той.

- Имаш предвид момента, в който ме целуна, опитвайки се да си върнеш на брат си ,заради това ,че е откраднал любимата ти.-поправих го. - Не, не съм му казала. В момента има прекалено много проблеми ,за да се занимава и с това.-отвърнах и се загледах през прозореца.

-Както искаш го наричай. Но, да си призная, има нещо ,което ме гложди от вътре. Можеше да ме спреш, но вместо това ми отвърна. -каза и периферното ми зрение улови как устните му се извиват в самодоволна усмивка.

- Опита се да ме използваш! Само и само, за да му покажеш, че ако искаш ,можеш да го нараниш по същияна начин, по който той е наранил теб.Защо това да те гложди?- обвиних го обръщайки се към него. Ръцете му се стегнаха около волана и той отби рязко, карайки ме да се залепя за вратата. - Какво правиш?-попитах го. Той откопча колана си и се обърна към мен. 

- Мислиш, че всичко е заради нея, така ли? Да ,мразя го заради това, което ни причини. Но не смей да ме сравняваш с него! Какво ти каза той? Каква лъжа измисли този път? Нека позная, те са се влюбили зад гърба ми, но после е умряла в инцидент или нещо подобно. Това ти каза ,нали?-попита и аз кимнах бавно. - Никога не бих го наранил по този начин, защото не съм способен да те убия, Лара!-каза и ме погледна с ледения си поглед пълен с емоции ,които не можех да разпозная. Дъхът ми секна при чутото.

- Какво каза?-попитах тихо, надявайки се да не съм чула правилно.

- Чу ме! Тя никога не е била влюбена в него. Той я преследваше. Беше обсебен от нея. Опитах се да го спра ,но беше твърде късно. Тя умря заради него! Ето ти най-голямата причина поради ,която го ненавиждам.Заради него я изгубих. А онази целувка не беше ,защото исках да нараня него или теб. Беше защото я исках и съм напълно сигурен, че и ти я искаше не по-малко, отколкото аз.- каза ми той.

В гласа му имаше тъга, гняв и безнадеждност. Искал е целувката! Не знам защо ,но признанието му ме накара да настръхна. Дори замести факта,че Итън бе виновен за смъртта на Анастасия, което пък ме наведе на мисълта,че той отново не е бил честен с мен. Ъхх, тази ситуация ме убива! Застанала съм по средата между двама братя,които се ненавиждат и всеки от тях се опитва да ме привлече на негова страна. Всеки от тях разказва различен вариант на историята ми и това ме кара да се разкъсвам между тях ,опитвайки се да разбера кой казва истината.

- Съжалявам за загубата ти! Обичал си я ,а да ти отнемат това, което обичаш е едно от най-жестоките наказания.- казах му. Думите ми сякаш успокоиха бурята в очите му. Той ми кимна и запали отново двигателя на колата, тръгвайки.

- Беше отдавна, но ти благодаря.-отвърна искрено.

- Все още ли я обичаш?-попитах и съжалих ,че зададох този въпрос. Той ме погледна и повдигна вежда.

- Да ,обичам я! Тя беше първата ми любов. Но не съм влюбен в нея. Ако това имаше предвид.- каза и ми намигна.

- Негодник!-изрекох и той се засмя. - Значи, ти си новия собственик на имението.-започнах, сменяйки темата.

- Да.Майка ми обича старинните имения.- отвърна.

- Твоята...вашата майка?-попитах изненадано. Той се обърна към мен и видя изненадата в очите ми.

- О, не ми казвай, че и за това не ти е казал.

- Очевидно.- отвърнах и гняв премина през мен. Итън отново скри истината от мен. Точно, когато му дадох втори шанс и ми обеща ,че няма да крие неща от мен. Не мога да повярвам. Ако останех с Раян колко ли още неща щях да науча за Итън и за това, какво е скрил или премълчал от мен?

- Майка ни е жива. Тя живее с мен в имението. Много ще я харесаш, както и тя теб. -каза.

- Много бих искала да се запозная с жената, която ви е отгледала.- признах си.

- Е, ще го направиш в събота.

- Защо точно тази къща?-попитах въпроса, който най-много ме интересуваше в момента. Това, че Раян е собственикът още повече олесняваше нещата. Може да разполага с информация ,която ще е ми помогне да разбера смисъла на сънищата си. Трябваше да опитам!

- Беше на мой скъп приятел. -отвърна.

- На кой?-попитах.

- Защо се интересуваш толкова от това?-попита ме и ми отправи многозначен поглед. 

- Просто съм любопитна.

- Тогава ще задоволя любопитството ти в събота вечер, когато те заведа на обиколка от из къща. Повярвай ми ,всеки нейн ъгъл е пропит от множество спомени и събития останали в историята на околността. - каза ми. Затворих си очите за двойната покана ,която ми отправи с думите си и кимнах.

- Звучи интригуващо.-отвърнах и се усмихнах леко, което пък доведе до неговата прекрасна и разтапяща усмивка.