Всички седяха около голямата дървена маса, вперили поглед един в друг ,чакайки той да дойде и да им обясни ,защо ги извика в дома си толкова късно вечерта.
Не след дълго вратата се отвори и в стаята влезе лорд Темпълтън в цялото си величие. Всички се изправиха и го приведстваха, но той им направи знак да седнат по местата си.

- Дами и господа знам, че е късно ,но това не може да отлага.- каза и зае мястото си на масата до своите братя и сестри.

- Какво е толкова спешното? -чу се да казва дамата в червено.

- Те отново взеха своите жертви. Не можем да допускаме повече това. Трябва да ги спрем!-каза лорд Темпълтън.

- И как очакваш това да стане?-попита един от господата.

- Правим каквото можем. Но те са прекалено много .-отвърна друг.

- Именно! Не можем да се справим сами.Досега всички действахме поотделно и ето ги резултатите - още жертви. Не можем да позволим на онези чудовища да се разхождат свободно из града и да правят каквото си поискат. Трябва да ги спрем веднъж завинаги.

- И как ще стане това? -попитаха песимистично някои от хората.

- Да се обединим и да ги спрем заедно. Не изгубихме ли прекалено много хора?Трябва да защитим града си!

- Той има право!-отвърна дамата в червено със сериозен глас.

- Така е! Ако сме заедно ще имаме по-голям шанс.-отвърна друг.

- Който е съгласен с предложението на лорд Темпълтън да вдигне ръка.-предложи чернокож мъж до него.
Всички седем ръце бяха вдигнати във въздуха. Лорд Темпълтън заговори:

- Тогава от днес нататък ние сме едно и заедно ще браним хората от злото.- и всички повториха думите му.

- Бъртрам!

Икономът влезе в стаята носейки табла. Постави таблата на масата и подаде на лорд Темпълтън някакъв документ.

- На този лист поставям подписа и герба си скрепявайки обета ,които дадохме.- каза Темпълтън ,подписа се и потопи семейния си пръстен във восъка, а след това го постави до подписа си. Малък меч оформен от восъка лежеше на мястото на пръстена. Всички повториха движението му. И така мечът, розата, еленът, дървото на живота, огънят, вълкът и звездата се събраха в едно и се изправиха заедно срещу злото.

~ В настоящето ~

- Лара! Лара ,събоди се.-гласът на леля ме изкара от съня ми.

- Аз... заспала съм.-казах сънено.

- Ще закъснееш за работа.-каза леля.

- Добре. -отвърна и се загледах в нищото.

- Добре ли си?-попита тя.

- Да. Просто имах странен сън.-казах осмисляйки сънуваното.
- По-добре да се приготвям за работа. Приготви се и ти ,защото днес идваш с мен. Ще те прегледаме и после ще те закарам в къщи.

- Няма нужда! А и няма ли да ти направят проблем, защото ще си тръгнеш от работа ,за да ме докараш?-попита леля.

- Всъщност не. Защото ме повишиха. Аз съм новият шеф на дневната смяна.

- Това е чудесно. Гордея се с теб!-каза и ме прегърна.

- Добре. А сега се приготви.-казах и и тръгнах към моята стая. Взех си душ и се преоблякох. Слязох долу и леля седеше на дивана.

- Готова ли си?-попитах я и тя кимна. Стана от дивана и тръгна след мен. Качихме се в колата и тръгнахме към болницата.
Когато престигнах спрях на паркинга за персонала и влязохме вътре.

- Добро утро!-поздравих сестрата на рецепцията.

- Добро утро!

- Знаеш ли къде е Джейс?-попитах.

- Сигурно в стаята за почивка.-отвърна тя.

- Добре. Благодаря.-казах и тръгнах към стаята за почивка. Щом влязох всички ме поздравиха.

- Здравейте.-казах и се заогледах. Видях Джейс на дивана.

- Джейс може ли за малко?-попитах и той излезе от стаята заедно с мен.

- Какво става?-попита.

- Джейс това е леля ми Нанси. Може ли да я прегледаш? Снощи имаше пристъп.- казах представяйки леля си.

- Разбира се. Елате с мен. Сигурно ще искаш да присъстваш.-каза той и аз кимнах. Тръгнахме към един от кабинетите и влязохме вътре.

- Седни на кушетката.-казах на леля и тя седна.

- Добре. Какво е станало?- попита Джейс.

- Снощи получи остри болки. Кръвното и налягане беше много високо. Овладях положението ,но се тревожа.- казах.

- Добре. Ще и направим обстоен преглед и ще и направим всички изследвания.- каза Джейс.

След като и взихме кръв пратихме пробите в лабораторията и се заехме с прегледа. Прегледахме я с ехограф и и направихме рентгенови снимки. Ехографът беше сравнително добре ,но имаше нещо на ренгеновите снимките.

- Какво е това петно?-попитах гледайки снимката на белите дробове на леля.

- Не съм сигурен. Но доста прилича на...

- Да и направим ядреномагнитен резунанс.-казах и Джейс кимна.

- Какво става?-попита леля.

- Нищо. Просто искаме да се уверим ,че всичко е наред.- казах.

Половин час по-късно стояхме в кабинката и гледахме компютрите. Леля беше в капсулата и тя сканираше цялото и тяло. Когато вкичко беше готово погледнахме снимките на белите и дробове.
Не бяха добри.

- Лара..

- Трябва ми друго мнение. Може би грешим.-казах.

- Лара...

- Тя е всичко ,което имам!Не мога да я изгубя. Това не е истина. Резултатите грешат. Да направим наново изследванията.- казах опитвайки се да не рухна.

- Ще потърсим и трето мнение, но не мисля, че това ще помогне особено.- отвърна Джейс и ме прегърна отешително.

- Съжалявам!

- Това не може да се случва!- пророних и Джейс ме прегърна по-силно.

След резонанса заведохме леля в една от болничните стаи и отидохме при доктор Килингс, който работи в областта на дихателната система. Той щеше да погледне снимките и да ни каже това ,което вече знаехме.

- Нямам какво да кажа. Тези снимки говорят сами. Съжалявам Лара, но леля ти има рак на белите дробове. -каза доктора и ме поглудна съжалително.

- Как?-попитах.

- Мисля, че знаеш. Тя е възрастна и има много фактори , които може да са причинили това.

- Трябва да има начин да го спрем.

- Не можем! Твърде късно е. Ракът е в напреднал стадий. Не може да се излеква, но с подходящо лечение може да го забавим.

- Колко? Колко и остава?- попитах.

- Ако се лекува от 6 месеца до година. Съжалявам!-каза той.