След разговора с майка им се върнах обратно в балната зала. За щастие от втория етаж бях видяла къде се намира Итън и сега си проправях път на там. Когато стигнах се усмихнах и сложих ръка на гърба на Итън.

- Ето къде сте!-казах им. Итън ме притисна до себе си. - Здравей Джак!-поздравих го.

- Здравей и на теб! Как си?-попита ме.

- Добре.

- Къде се изгуби? Започнах да се притеснявам.- каза ми Итън.

- Извинявай! Бях заета да се запознавам с майка ти, за която разбрах от Раян.- казах и му отправих усмивка казваща "Няма да ти се размине!". Итън почеса врата си и ми се усмихна виновно.

- Оуу! Това няма да свърши добре. Ще ви оставя да си поговорите.- каза Джак неловко и се изниза.

- Мога да обясня...

- После ще говорим за това. Всичко готово ли е?-попитах.

- Да. Щом мине първия танц действаме.-съобщи ми.

- Ами ако нещо се обърка? Има прекалено много хора.

- Казахме ти и преди. С Раян имаме достатъчно мъже, за да се справим, а Девън е само един. -увери ме.

- Не забравяй и сестра му.- казах му и го насочих към Нора, която говореше с млад мъж. Тя погледна към нас и ни се усмихна лукаво. Каза нещо на мъжа, което го накара да тръгне нанякъде. Взе си чаша шампанско от минаващия келнер и се насочи към нас. Усетих как Итън се напряга.

- И ако това не е Итън О'Нийл и малката му приятелка. Кара нали?- каза и ме огледа от горе до долу.

- Лара!-поправих я ,опитвайки да се овладея и да не и се нахвърля. Но тя не ме отрази, защото вниманието и беше насочено към Итън.

- Не сме се виждали от години. Изобщо не си се променил.- отбеляза тя и прехапа устните си. Е ако самото и присъствие не ме вбеси, то сега направо щях да я убия. Но не биваше да се поддавам. Трябва да запазя самообладание ако не искам да прецакам всичко.

- Ти също. Все си си същата манипулативна и себична кучка.- отвърна и отвратено Итън.

- Някога не мислеше така. Бяха хубави времена. Може някой път да си ги припомним.-каза и му намигна. След това мина покрай нас и се изгуби в навалицата. Итън се обърна към мен и отвори уста, за да ни обясни какво се случи ,но аз го изпреварих.

- Ще говорим и за това по-късно.- отвърнах видимо ядосана и се запътих незнайно на къде.

- Чакай! Къде отиваш?-спря ме.

- Имам нужда от питие.- отвърнах и се отправих към сервитьора ,държащ поднос с шампанско на няколко метра от нас. Проправих си път измежду хората и съществата ,които не познавах и щом стигнах до него ,взех една от чашите и я изпих на екс. Оставих я обратно на подноса и взех друга. Направих същото и с нея.

- Тежка вече ,а?-попита сервитьора.

- И представа си нямаш! Няма ли нещо по-силно?-попитах го.

- Има, но шефа ще ни убие ако разбере ,че някой му е пипал безценното уиски.- каза и аз се засмях. Да,това е типично за Раян.

- Е,аз съм приятелката на брат му, така че за мен може да направи изключение.- отвърнах спокойно на сервитьора и му се усмихнах.- Аз съм Лара, между другото.

- Сам.-отвърна.

- Приятно ми е да се запознаем.- отвърнах. - И така Сам, защо момче като теб сервира алкохол на сноби и превзети надувки? Нямаш ли по-големи цели?- попитах. Той тъкмо щеше да ми отговори ,но бяхме прекъснати.

- Не трябва ли да сервираш питиета на гостите, вместо да си говориш с тях ?- попита глас зад мен. Очите на Сам се изпълниха със страх, а аз завъртях раздразнено моите. 

- Съжалявам. Няма да се повтори.- отвърна Сам и побърза да се изниже. Итън застана пред мен и бе видимо раздразнен.

- Какво по дяволите?-каза гневно той.

- Какво направи? Тъкмо щях да се добера до запасите с алкохол на Раян.- обвиних го.

- И за това трябва да флиртуваш със сервитьорчето? Трябва да спреш да пиеш ,това не ти се отразява добре.

- Не съм флиртувала! И ще си пия колкото си искам!-заядох се с него.

- По дяволите, Лара! Ти съвсем да не откачи?- изруга.

- Да ,Итън, откачих! Защото заради теб стигнах до тук. - отвърнах му.

- За какво говориш?-попита неразбиращо.

- Не се прави на глупак. Обеща ми, че повече няма да пазиш тайни. Първо не ми каза, че майка ти е жива и сега това с Нора. Не съм глупачка, Итън! Видях как те гледа!- отвърнах му ядосана. Исках да я намеря и да и откъсна главата. Итън се приближи и ме хвана за раменете.

- Това не е нито мястото ,нито времето да говорим за това. Знам ,че си ядосана и си в пълното си право. Но ще говорим за това после ,ще ти кажа всичко ,което искаш да знаеш и ще ми викаш колкото си искаш.  Но не забравяй ,че сме тук с мисия. Не забравяй защо сме дошли.- каза ми и това ми дойде като студен душ. Толкова се вглъбих в майка му и в това с Нора, че забравих защо всъщност сме тук. Как може да съм толкова безрасъдна и глупава. Като нищо щях да съсипя целия план. По дяволите! Трябва да се събера и да се съсредоточа над най-важното тук. Поех си въздух и се успокоих.

- Прав си. - казах. Изведнъж музикантите спряха да свирят и гласът на Раян прокънтя из цялата зала. Всички погледнахме нагоре към стълбите. Раян стоеше в средата им с микрофон в ръка.

- Добър вечер! Искам да се извиня за забавянето и да благодаря на всички, които ни уважиха този вечер. Няма да ви задържам. Забавлявайте се и се надявам да си изкарате страхотно. Приятна вечер.- каза той и всички заръкопляскаха. Музикантите засвириха отново. Част от гостите започнаха да танцуват валс. Това бе първия танц! Раян дойде при нас и ни отправи една от неговите характерни самодоволни усмивки.- Братко. -каза му той. Боже! Застанали един до друг, облечени в едни и същи дрехи... Толкова е странно!

- Раян. Всичко ли върви по план?-попита Итън.

- Да. Ще имаш ли нещо против да открадна дамата ти за един танц?-попита го и дъхът ми секна. Раян или си го търсеше, или просто бе глупак. И в двата случая и тримата знаем ,че го прави нарочно. До мен ,Итън правеше всичко възможно да запази самообладание.

- Това е просто един танц. Не забравяй защо сме тук.- казах му ,припомняйки му думите, които ми каза преди броени минути. Няма да лъжа, че не ми стана приятно от факт ,че Итън ще се изяде от ревност. Напротив, точно това исках. 

 Целунах го нежно ,но той ме спря и прошепна в ухото ми.

- Значи така ще играем, а?

- От теб зависи!-заявих му и приех подадената ръка на Раян. Ледена тръпка мина през ръката ми. Студът му веднага ме порази. С Раян се отправихме към импровизирания дансинг. Той обви с едната си ръка кръста ми, а с другата хвана ръката ми. Аз положих моята ръка на рамото му и започнахме да танцуваме валс в такт с музиката. Леденината му ме обгърна изцяло и това бе едно от най-приятните усещания ,които съм изпитвала някога. Повечето хора се бояха от него и от леда течащ във вените му. Чувала съм истории за това от Итън и от самия него. Ставала съм свидетел на подобни случки, когато някой усеща студа и се сковава от страх. Виждала съм как го гледат хората. Това бе разликата между двамата братя. Итън предразполага хората. У него има една чаровност ,която те кара да се чувстваш в безопасност и да му се довериш. Докато Раян отблъсква хората, кара ги да се боят, предизвиква ги. Но аз не бях като другите хора. Аз не се страхувах от него. Срам ме е да си призная, но предпочитам повече студа на Раян, отколкото топлината на Итън. И това ме кара да се чувствам гузно. С Раян се намирахме много близо един до друг. До толкова, че можех да усетя как бие сърцето му, както и той моето. Чувствах се неловко . Чувствах ,че това е нередно, но и в същото време най-правилното нещо.

- Добре ли си?-попита ме той.

- Да.-отвърнах.

- Видях Нора. 

- Знаеше ли, че ще дойде?-попитах.

- Разбира се. Където е Девън, там е и тя.-отвърна.

- Значи си се погрижил и за нея?-попитах.

- Разбира се. Затова е Джак.- каза и килна главата си на ляво, искайки да ми покаже нещо. Обърнах се в тази посока и видях Нора и Джак да танцуват на три метра от нас. - Въпреки, че Итън щеше да свърши по-добра работа.-добави.

- Какво трябва да значи това?-попитах сериозно.

- Преди той да убие брат им, двамата с Нора имаха връзка. Тя беше влюбена и може би още е, но той от друга страна... да кажем, че за него тя беше развлечение. -отвърна небрежно.

- Това преди или след Анастасия е било?-попитах.

- Наистина ли искаш да знаеш отговора?-попита ме и ме притисна по-плътно до себе си.

- Мисля, че вече ми отговори.- отвърнах. Песента бе напът да свърши. Той се приближи още повече към мен. Дъхът ми секна. 

- Приготви се ,красавице.- прошепна в ухото ми. Песента свърши и двамата се отделихме един от друг. Това ни действие накара приятната хладина обхванала тялото ми да изчезне. - Намери Кейтлин и си измисли извинение, за да я изведеш от къщата. Пред задния изход ви чака черен джип, който ще ви отведе от тук и ще ви закара на безопасно място докато всичко свърши. -обясни ми.

- Ами гостите?-попитах.

- След петнайсет минути индикаторите за пожар ще се включат и това ще изкара всички от тук. До тогава вече трябва да сте отпътували. -увери ме. Аз кимнах ,обърнах се и понечих да тръгна да търся Кейтлин ,но се спрях и се обърнах.

- Пазете се! И не поемай глупави рискове. Предпочитам Девън да се измъкне отколкото някой от вас да пострада. - казах му напълно сериозно.

- Защо казваш това на мен?-попита ме и мога да се закълна, че за момент видях искра в очите му.

- Защото те познавам. -отвърнах му и тръгнах изгубвайки се в тълпата. 

Не беше трудно да ги намеря. Поех си въздух и поставих фалшива усмивка на лицето си, след което тръгнахме към тях. Кейтлин и Девън водеха някакъв разговор, докато пиеха питиетата си. Кейтлин се засмя на нещо, което той и каза. Изглеждаше толкова щастлива.А аз щях да разваля това щастие, макар и то да бе фалшиво. Девън щеше да я нарани. А това няма да го допусна. Ще го убия със собствените си ръце ,ако се налага.

- Здравейте!-отвърнах ведро, щом застанах до тях.

- Лара!-отвърна Кейт и ме прегърна. Аз отвърнах на прегръдката и и се усмихнах. - Радвам се да те видя!

- Аз също. Здравей и на теб ,Девън!-отвърнах и се насилих да му се усмихна. Той ми отправи престорена невинна усмивка.

- Радвам се, че пак се срещаме. Как си?- попита ме.

- Много добре, благодаря. - отвърнах.

- Къде е Итън?-попита тя.

- Някъде тук. От цялата тази тълпа го изгубих. - казах  и се засмях. 

- Е, сигурен съм, че бързо ще те открие. -отвърна кучи синът.

- Ами вие ,влюбени гълъбчета? Как сте?-попитах.

- Много добре. -отвърна Девън и сложи ръката си на кръста и ,притегляйки я по-близо до себе си. Мисля, че ще повърна. Всъщност изглеждаха сладка двойка .Ако нещата не бяха такива, каквито са и ако Девън не я използваше, а наистина имаше чувства щяха да са прекрасна двойка. 

- Радвам се. Кейтлин ще дойдеш ли с мен до тоалетната?-попитах. 

- Разбира се.- отвърна тя. Девън не изглеждаше много доволен от развилите се събития.

- Спокойно, няма да я отвлека.- казах му и двете с Кейтлин се отправихме към тоалетната или тя така си мислеше. Щом се изгубихме от погледа на Девън я хванах за ръка и я поведох към задния изход. 

- Лара, тоалетната не е на там. -каза ми.

- Знам. Трябва да се махнем от тук!-казах и.

- Какво?-попита неразбиращо и се спря.

- Тук не е безопасно. Обещавам , че ще ти обясня всичко, но това ще стане веднага щом се махнем от тук. - казах и и я задърпах към изхода.

- Няма да отида никъде с теб докато не ми кажеш какво става!-каза и се отскубна от ръката ми. Въздъхнах.

- Девън не е този, за който се представя. Истината е , че с Итън го познаваме. 

- Не разбирам!-каза объркано.

- Той е този, който ме отвлече. Той те разиграва през цялото време и те използва за умопобърканите си планове. Съжалявам!-казах и. От очите и се стекоха сълзи. Съдейки по погледа и виждах ,че е разбита. - Вярваш ли ми?-попитах я.

- Да. 

- Тогава ела с мен. Трябва да се махнем от тук. - казах и в този момент противопожарната аларма се задейства. Музиката спря. Разнесоха се викове и гостите започнаха да се бутат , опитвайки се да излязат навън. - По дяволите! Трябва да побързаме. - казах и двете се отправихме към изхода. Излязохме от имението и се заоглеждах. Видях черният джип паркиран отстрани от къщата. Отправихме се към него ,но нещо прикова вниманието ми и ме накара да спра. Имаше нещо нередно. Вратата на шофьора бе отворена. Колата и мястото около шофьорското място бяха изцапани с някаква течност. Мога да се закълна, че това бе кръв! - По дяволите!- изругах.

- Отивате ли някъде?-попита ни женски глас зад нас. Обърнах се и видях Нора . Единия край на устата и бе изцапан с кръв. Тя ни се усмихна подло. Гледаше ни така, както хищник гледа плячка. 

- Да не си посмяла да ни доближиш!-заявих твърдо. Тя ме изгледа и се засмя.

- Толкова си жалка. Заплахите ти могат само да ме разсмеят. Трябваше да послушаш брат ми и да си стоиш кротко. Жалко за момичето. -каза и тръгна към нас. Избутах Кейтлин зад мен ,което още повече разсмя Нора. 

- Тя няма нищо общо с това. Остави я да си върви и прави с мен каквото поискаш!-казах и.

- Лара, не!- каза Кейт и хвана ръката ми. 

-  Всъщност идеята не ми се струва никак лоша. Много бих искала да видя лицета на братята щом те убия пред тях. - отвърна и изведнъж се озова до мен. Хвана ме за косата и ме задърпа към къщата.

- Кейтлин ,вземи колата и бягай!-извиках към Кейтлин. Тя стоеше ,изпаднала в шок и не помръдваше. - Тръгвай!Всичко ще бъде наред.-изкрещях и. Думите ми я накара да се съвземе. Тръгна към колата и влезе вътре в нея. 

Не можах да видя как потегля ,защото бях принудена да следвам Нора, но щом чух запалването на двигателя и свистенето на гуми се успокоих поне малко. Трябваше да се опитам да избягам или поне да си спечеля време. Може и да беше вампир, но все пак Нора бе също и жена. Рязко извих врата си, забивайки задната част от главата си в носа на Нора. Тя изпищя и пусна косата ми, хващайки се за носа. 

- Кучка!-изрева тя, а от носа и потече кръв.

Аз побягнах , но тя бързо ме настигна и заби зъбите си във врата ми ,разкъсвайки го. Аз изкрещях от болка и страх. Тя започна да се храни от мен, а аз се опитвах да се освободя от хватката и ,но без успех. Някой я откъсна от мен и я запрати към стената на имението. Тя се разби в нея и рухна на земята стенейки. Този, който ме спаси от това да не бъда убита бе Раян. Той тръгна към нея и я вдигна от земята, хващайки я за врата. Тя се бореше ожесточено с него. С едно движение Раян проби гръбния и кош. Очите и се изцъклиха и тя спря да се бори. Той изкара ръката си. Безжизненото и тяло падна с пукот на земята, а в ръката си държеше сърцето и. Аз ахнах и отстъпих крачка назад. Раян не беше на себе си. Никога не го бях виждал толкова ядосан. Той вдигна глава и погледът му се заби в мен. Очите му бяха потъмнели от ярост, но щом ме видя се съвзе. Сърцето в ръката му падна на земята до нея. Раян тръгна към мен.

- Не се страхувай! Няма да те нараня.-каза ми. 

- Знам и не се страхувам!-отвърнах му. Скасих разтоянието между нас и го прегърнах. Все още бях в шок от случилото се пред очите ми. Но в никакъв случай не се страхувах от него. Той я уби ,за да ме спаси.  - Благодаря ти, че ме спаси!- казах му и се отделих от него.

- Не е нужно да ми благодариш. Щом чух писъка ти... аз...ако нещо ти се беше случило нямаше да си го простя. -каза ми. Вгледах се в очите му и видях притеснението в тях.

- Вече съм добре. Благодарение на теб. Какво става? Къде са Итън и Девън?-попитах.

- Кучи синът се изплаши и побягна като малко дете. Итън и хората ми тръгнаха след него.- обясни ми.

- Трябва да намерим Кейтлин. Успя да избяга с колата , но сигурно е изплашена и объркана. -казах и понечих да тръгна към колата на Итън ,която се намираше на паркинга пред къщата, но изведнъж ми прималя и краката ми поднесоха. Раян ме хвана и ме взе на ръце. 

- Спокойно! Кучката е изсмукала голямо количество кръв. Имаш нужда от почивка. Майка ми се зае с този проблем.- каза и ме внесе в къщата. Погледнах го с изумление. Бе помислил за всичко и имаше решение за всяка изникнала спънка. 

- Но...

- Повярвай ми, тя има опит с такива неща. Щом я намери ще си поговорят и ще я доведе тук. В момента е опасно да е сама. Девън може и вероятно ще се върне за нея. А щом разбере за сестра си ще стане още по-зле. - каза ,докато ме носеше през къщата. Минахме по-другото стълбище водещо нагоре и се качихме на третия етаж. - Тя има ли други роднини?-попита ме.

- До колкото знам не. Майка и е във Чикаго със съпруга си. Баща и почина преди няколко години и няма братя или сестри. -обясних.

- Добре.- отвърна и отвори вратата на една от стаите. Постави ме нежно на леглото и влезе в банята. Стаята беше хубава.  С бледорозови тапети и мебели напомнящи за осемнайсти век. Раян излезе от банята ,носейки малък комплект за първа помощ. Седна до мен и започна да изважда марли и лекарства. - Имам и по-оборудван комплект, но и този ще свърши работа. 

- Защо правиш всичко това?-попитах го.

- Кое?

- Това. Винаги си до мен дори, когато не искам и те отблъсквам. Помагаш ми и винаги ме спасяваш ,когато съм в беда. Направи толкова неща за мен. Прие да ми помогнеш с Девън въпреки, че това не беше твой проблем. Спаси ме ,когато той ме отвлече и отново, когато Нора се опита да ме убие. Защо? -попитах го. 

- Правя го защото ме е грижа за теб. Защото си важна за мен и аз винаги ще бъда до теб ,независимо от обстоятелствата. - обясни ми. 

- Мен също ме е грижа за теб!-казах, надигнах се и го прегърнах. - Благодаря ти за всичко!

- Не е нужно да ми благодариш. А сега дай да видя раната.- каза. Отместих косата си и наклоних главата си на страни. Раян започна да работи над нея. След като приключи ми донесе тениска и клин ,с които да спя. Бях прекалено изтущена ,за да се прибера в къщи, затова предложи да остана тази вечер тук. Преоблякох се и легнах на леглото. Веднага щом се сгуших под завивките ме обзе съня. И последната ми мисъл преди да заспя бе , че всичко едва сега започваше. Девън щеше да се върне, за да си отмъсти за смъртта на сестра си. И аз щях да бъда готова!