Здравейте, аз съм Лара Джонсън. Живея в малко градче на име Атчисън ,Канзас. Аз съм на двайсет и шест и съм лекар. На пръв поглед животът ми изглежда повече от добър. Но всъщност нищо не е такова каквото изглежда.

През 1980 година, всички свръхестествени същества, за които са ни разказвали и за които сме чели , митовете и легендите които сме чували за тях се оказаха истина. И всички нощни създания излязох на светло и признаха съществуването си.
От тогава всичко се промени. Вече света е опасно място.

През 1985 година е приет закона за признаването на тези същества като граждани. От тогава те имат нашите права и закона ни ги обхваща.

Никога не съм познавала свят без чудовища. Те са навсякъде. Вписват се в обществото и живеят като нормални хора, женят се за нормални хора и имат деца.
Работят и живеят редом с нас, като нормални хора.
Е, повечето от тях. Една част от тези създания не признават тези закони и живее както си поиска, прави каквото си поиска. Те отвличат и убиват хора, хранят се от тях.
И за малко градче като Атчисън да изчезне някой пияница, любопитен хлапак или просто минаващ минунач не е новост.

Понякога ми се иска всичко това да беше сън. Целият ми живот да се окаже един кошмар ,да се събудя и родителите ми да са живи и да няма помен от тези нощни същества. Само че това няма как да стане.

Не познавам родителите си. Майка ми е починала по време на раждането ми. А баща ми е изчезнал когато съм била на една годинка. И вероятно сега е мъртъв.
Отгледа ме моята пралеля Нанси.
Тя е истинска светица. Не знам какво бих правила без нея. Тя е тази ,заради която съм такава.

Бих ви разказала и още ,но вече и без друго закъснявам за работа, а ако се забавя още малко ще се стъмни. Така, че трябва да тръгвам:

Взех си чантата и се запътих към вратата.

- Чао, лельо!- казах аз на леля си и излязох от къщата ,след което заключих и се отправих към колата си, влязох вътре и потеглих.
След около 20 минути път паркирах колата си на паркинга за персонала и влязох в болницата.

- Здравей ,Алма.- поздравих старши сестрата зад рецепцията.

- Здравей, Лара. Как си?-попита Алма.

- Добре съм. А ти? Как е Били?

- И двамата сме добре. Били вчера каза първата си думичка.- каза радостно тя. Синът и Били бе на почти годинка и бе най-голямата и радост.

- Това е чудесно.- казах аз и погледнах към часовника.
- Колкото и да ми е приятно да си говорим, трябва да се преоблека защото смяната ми започва след 5 минути.

- Отивай.

Не чаках втора покана.Тръгнах към съблекалнята и влязох вътре. Преоблякох се и излязох от там. След което влязох в стаята за почивка.

- Здравейте.- отвърнах на колегите си.

- Здравей, Лара!

- Здравей.- поздравиха ме.

Точно в този момент влезе Алма и каза:

- Добре хоро смяната започна. Алек се обади. Има пожар и му трябват двама лекари, ще докарат и още линейки със пациент. Кой отива?

- Аз отивам.-каза Дуейн.

- Аз също.- отвърна Джейс и двамата с Дуейн излязоха от стаята.

- Добре да се размърдаме.

Всички станахме и излязохме от стаята. Всеки отиде на някъде, за да си върши работата.

- Лара докараха момченце на 7 години. Ще го поемеш ли?

- Да. -казах и се запътих към входа на спешното. През вратата вкараха на носилка малко момченце и майка му.

- Боли! Много ме боли!- отвърна през сълзи момченцето.

- Здравейте, аз съм доктор Джонсън. Аз ще прегледам сина ви.- казах аз и избутах носилката към стаята за прегледи.

- И така. Какви са оплакванията?- попитах обръщайки се към майката

- Изведнуж му прилоша. След това вдигна висока температура и се оплаква с болки в корема.- обясни разтреножено майката.

- Добре. Вероятно е грип ,но за да сме сигурни ще го прегледам. Как се казваш малкия?- попитах аз и сложих стетоскопа си на гърдите му.

- Матю.- отвърна той със сладко гласче.

-Матю. Хубаво име за хубаво момче. Така. Пулса е малко забързан , но всичко тук е наред. Може ли да видя коремчето ти?- казах аз и започнах да опипвам коремчето му.

- Може ли да се отпуснеш?

- Ще опитам.

- Добре. Кажи ми ако те заболи.- казах аз и той кимна. Аз започнах да опипвам и притискам коремчето му.

- Тук?

- Не.- отвърна глатейки глава.

- Може ли да се отпуснеш?

- Отпуснал съм се.

- Тук?- пипнах аз.

- Аааллл! Боли!- изохка той.

- Добре. Ще го заведем на ехограф. Тогава ще знаем какво му е със сигурност. Но няма да ви лъжа
корема му е твърд ,а не трябва да бъде. Но както казах ще знаем със сигурност когато излязат резултатите от ехографа. Всичко ще бъде наред. Синът ви е в добри ръце.

- Надявам се!- отвърна майката.

- Джак?- извиках един от медицинските сестри.

- Да.

- Това е Матю. И се оплаква с болки в корема. Заведи го на ехограф, вземи му кръв за изследване и го настани. Когато са готови резултатите ми звънни.

- Добре.- отвърна Джак.

- Лара трябваш ни.- извика Ани.

- Идвам.- казах и се запътих към нея.

- Идват още линейки с пострадалите от пожара ще ги поемеш ли?

- Естествено. -отвърна аз и се заех със туко що пристигналия пациент- момиче на около шеснайсет.

- Здравей, аз съм доктор Джонсън и ще се погрижа за теб.- казах и аз.

- Страх ме е.- каза момичето изпаднало в шок.

- Всичко ще бъде наред. Къде те боли?

- Ръката ми.- отвърна тя.

- Добре.- казах аз и срязох временната превръзката около китката и. Ръката и беше изгоряла и имаше мехури.
- Имаш изгаряне втора степен. Не се безпокой на този етап не е опасно. Ще ти дадем обезболяващи , ще те намажа с мехлем и ще превържа ръката ти. Но ще останеш тук тази вечер за наблюдение.Ако всичко е наред утре ще може да си ходиш. Родителите ти оведомени ли са?

- Да. Вече пътуват насам.

- Добре. Ще кажа на сестрата да ти донесе хапче за болката. Ще се оправиш.

- Благодаря ви!

- Това ми е работата.- отвърнах аз .

       ~ няколко часа по-късно ~

Всички от дежурството лежахме по пода и пейките на съблекалнята.

- Беше тежка нощ.- отвърна Кейтлин. Тя бе по-старша от мен и по-голяма с около 4 години.

- Да.- всички се съгласихме с нея.

До края на смяната ми прегледах десет пациента. Приех малкото момченце за операция на апандисит , говорих с родителите на момичето и оперирах други трима пациента. Чуствах се смазана.

- Колко е часът?- попитах.

- Почти девет.- отвърна Дуейн.

- Охх. Днес съм двойна смяна.-измрънках жално.

- И аз.- отвърна Кейтлин.

- Аз също.-каза изморено Ани.

- Приятна смяна.- пожелаха ни другите и ние излязохме от стаята захващайки се на работа.

Първата половина от смяната ни мина добре. Нямаше чак толкова пациенти за приемане и имахме повече време да видим пациентите си от снощи. Но сега беше обедната ни почивка и можехме да си отдъхнем. Аз ,Кейтлин и Ани отидохме в кафенето и си взехме храна и вероятно десетото кафе за днес.

- Момичета, не ме разбирайте погрешно, обичам работата си, но това е ужасно. Две смени една след друга е твърде много.- отвърнах аз.

- Определено.

- Наистина да си лекар е хубава и отговорна професия, но за бога, кога за последно сме излизали да се забавлявате. Защото аз не си спомням от кога не съм.- отвърна Ани.

- Ммм, мисля че ,не съм се забавлявала от колежа.- отвърнах аз.

- Проклятие, това е ужасно. Трябва да излезем.

- Да. Да излезем довечера.- каза Кейтлин.

- Не знам.- отвърнах аз.

- О, хайде де. Ще се забавляваме. Сама каза, че не си се забавлявала от одавна , а и момиче ще има момчета. Трябва да ти намерим някой.- каза Ани и ми намигна.

- Ани, та ти си сгодена.- отвърнах през смях.

- И аз трябва да си поживея малко. Скоро ще бъда омъжена жена и ще трябва да се сбогувам с нощния живот. - отвърна тя шеговито, а ние се засмяхме.

- Значи е решено.- отвърна Кейтлин.

Защо ли имах чувството, че това ще е грешка?

Авторска бележка :

Здравейте!!!

Това е новата ми история. Надявам се да ви хареса. Идеята ми хрумна... всъщност сънувах основното в историята ми и си казах: "Защо да не напиша история по съня ми?" и така ето я и нея.

Може да изразите мнението си за нея. Приемам всякакви критики и идеи.

Обичам ви!!!❤❤❤