Той отвърна на целувката ми придърпвайки ме към себе си и прошепна срещу устните ми:

- Благодаря! Благодаря ти, че дори след всичко ти избираш да останеш при мен.

- Не е нужно да ми благодариш.- отвърнах му.

- Напротив! Ти си всичко за мен. Не знам какво ще правя ако те изгубя.-каза ми и погали бузата ми. Аз се усмихнах. Не знам какво щеше да ми поднесе бъдещето. Не знам до къде ще ме отведе това с Итън, но знам, че искам да бъда с него.  Не ме интересуват враговете или миналото му. Интересува ме само бъдещето. - Какво ще кажеш да вечеряме?-каза той.

- Добре. Къде ще отидем?-попитах.

- Изненада.-отвърна и ме хвана за ръката повеждайки ме през вратата. Аз се засмях.

- Каква изненада? Кажи ми!-попитах развълнувано.

- Ако ти кажа няма да е изненада.- отвърна той.

- Моля те!-замолих се като малко дете. Той се засмя и поклати глава. Излязохме от клуба и се качихме в колата му. Запали двигателя и потеглихме, но изпуснахме отбивката за града и продължихме по пътя. След няколко метра от двете страни на пътя започнаха да се показват дървете все по-начесто и по-начесто. Итън отби и мина по-един черен път водещ навътре в гората.

- Къде отинаме?-попитах го озадачена.

- Търпение.- отвърна той и се усмихна гледайки пътя. След около час стигнахме в края на пътя и той спря колата изключвайки двигателя. Слезе от колата и аз последвах примера му, след това отиде до багажника и извади плетена кошица от там. Той дойде до мен и хвана ръката ми, повеждайки ме сред дърветата. Намирахме се в сърцевината на гората и около нас нямаше нищо освен дървета и може би диви животни. Огледах се наоколо. Явно усетил притеснението ми, Итън спря и се обърна към мен. 

- Спокойно! В пълна безепаност сме.- успокои ме и продължихме напред.

След десетина минути дърветата започнаха да намаляват и разтоянието между тях бе все по-нарядко, докато напълно не изчезнаха разкривайки пред хоризонта малко езерце с кристално чиста вод, а на стотина метра от него имаше едноетажна дървена къща. Небето бе ясно и отражението му се отразяваше във водата. Беше много красиво.

- Харесва ли ти?-попита Итън.

- Много.Какво е това място?- отвърнах.

- Къщата ето там е моя. Обичам да идвам тук ,когато искам да се усамотя. Това е любимото ми място. Исках да ти го покажа.

- Радвам се ,че искаш да споделиш това място с мен.- отвърнах и погледнах към него.

- Ще вечеряш ли с мен?-попита и протегна ръката си. А се усмихнах и я хванах.

- С удоволствие.- казах и тръгнахме към езерото. Спряхме на разтояние от брега и Итън започна да вади нещата от кошницата. Извади едно одеало и го застла на земята, след това извади и нареди храната на него. Седнахме на одеалото и започнахме да се храним.

- Толкова е странно.- признах.

- Кое?-попита Итън и спря да се храни.

- Всичко. Ако някой ми беше казал, че приятелят ми ще е вампир, който има едва ли не зъл брат близнак и в момента ще се намирам някъде насред гората и ще вечерят с приятеля си, най-вероятно щях да се изсмея в лице на този,който ми разказва пълни небивалици. Но сега... това се случва и все още не мога да асимилирам всичко и да се адаптирам.- признах си.

- Повярвай ми разбирам те напълно. Аз също се чувствам така. И двамата сме от напълно различни светове и в момента те се сблъскват. Ти навлизаш в моя, а аз в твоя и се страхувам , че колкото повече навлизаш в моя ,толкова повече ще затънеш. Живота ми не е цветя и рози. Имам много врагове ,които желаят смъртта ми и щом ти си до мен се превръщаш в тяхна мишена, а и се страхувам, че един ден ще разбереш какъв съм и ще си тръгнеш. Лара, аз не съм този , за който ме мислиш. Извършил съм много жестокости през годините и не се гордея с това. Не искам да пострадаш заради мен.- каза ми.

- И моя живот не е цветя и рози. Аз съм силна и знам,че мога да се справя и това, което си направил не ме кара да се отвръщавам или страхувам от теб, защото ти осъзнаваш грешките си. А за враговете ти... вече ти казах. Знам ,че с теб ще съм в безопасност.- отвърнах и го целунах. Той задълбочи целувката ни вкарвайки езика си. Придърпах го по-плътно към мен и се излегнахме на тревата. Наслаждавахме се на целувката и ласките си, докато нечий телефон не извъня.

- Мамка му! Моят е.- съобщи Итън и се намръщи, а аз се засмях. Той се изправи и извади телефона си.

- Ало!Да. Какво? Идвам.- каза той и затвори. 

- Всичко наред ли е?-попитах.

- Не. Има проблем в клуба. Трябва да се върнем.- отвърна.

- Добре.

- Съжалявам.

- Няма нищо. И без това стана късно,а утре съм на работа. 

- Добре. Ще те закарам и после отивам в клуба.

- Няма нужка. Да не те чакат, пък и колата ми остана там. Ще се прибера с нея.

- Сигурна ли си?

-Напълно. Хайде.- казах му. Събрахме нещата и се качихме в колата му. Когато стигнахме клуба ,слязохме и той се обърна към мен.

- Какво ще кажеш утре да излезем на вечеря.- каза той.

- Съгласна.- отвърнах и той ме целуна.

- Карай безопасно. И ми звънни като се прибереш.

- Разбира се.- отвърнах и се качих в колата. 

Сложих си колана и потеглих. Беше някъде около осем ,но нямаше жива душа. Нито една кола не беше минала докато шофирах и беше прекалено тихо и това някак ме напрягаше. Изведнъж на пътя изкочи мъж. Набих спирачки и колата спря на сътиметър от него. Изпуснах въздишката си на облекчение, но облекчението бързо бе заменено от шок и страх. Мъжът тръгна спокойно към мен и отвори вратата. Беше приблизително на около 30 ,висок,с руса коса и сини очи и изглеждаше много привлекателен.

- Съжалявам любов, но ще трябва да дойдеш с мен.- каза ми с британски акцент.

- Какво?-попитах объркано. Мъжът ме изкара грубо от колата и заби спринцовка с някаква течност във врата ми. Изведнъж всичко стана черно и изгубих съзнание.

Авторска бележка:

Здравейте, знам че мина много време и съжалявам ,за което. Надявам се главата да ви е харесала!